6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
С., 02.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 417/ 2010 година
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Ч. – от[населено място] срещу Решение № 175 от 11.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 418/ 2009 г. на В. апелативен съд, с което е отменено Решение № 1060 от 17.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1717/ 2008 г. на В. окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Н. Н. Д. – от[населено място] срещу Т. Ж. Ч. – от[населено място] по чл. 108 ЗС и е постановено друго, с което ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху ап. №10, находящ се в[населено място], [улица], ет.5, и е отменен на основание чл. 537 ал. 1 ГПК нот.акт № 6/ 25.ХІ.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел, че имотът е с идентификационни данни, описани в нот.акт №160/ 2007 г., че e имал възможност да се осведоми за тежести върху имота от справка в имотния регистър, какъвто не съществува към момента на придобиване собствеността от него. Жалбоподателят счита, че съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на иска и че е решил в противоречие с практиката на ВКС въпросите за нищожността по чл. 646 ТЗ на отчуждителна сделка от длъжник в несъстоятелност, която сделка е относително недействителна и за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение. Жалбоподателят обосновава довода за недопустимост на иска с оглед съдебната практика за относителната недействителност на сделка по иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, за която счита, че е недопустимо ищцата да я предяви, като трето лице – купувач на вещ от масата. Излага и съображения за нарушение на материалния закон относно придобивно основание, като не е нищожна сключената от него сделка, нито относително недействителна, упражненото владение е добросъвестно, и няма пречка за прилагане на кратката придобивна давност. Иска решението да се отмени и да се постанови юридически и житейски справедливо решение.
Ответницата по касационната жалба Н. Н. Д. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
ВКС[населено място] №725 от 19.ХІ.2010 г., постановено по делото, е допуснал касационно обжалване на решението по материалноправните въпроси: 1. кой може да се легитимира като собственик на недвижимия имот – ответникът, който основава правото си на прехвърлителни сделки, последващи учредена договорна ипотека и Постановление от 9.ІХ.2002 г. по изп.д. №4021/ 2002 г., както и на изтекла петгодишна придобивна давност, или ищцата, която основава правото си на договор за продажба, сключен със синдика и 2. за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение.
С обжалваното решение е отменено решението, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, основан на твърдение за придобиване на собственост на договор за продажба, предмет на нот.акт № 160, т.VІІ, рег.№15158, д.№1360/2007 г. на ВН рег.№124 и е постановено друго, с което ответникът е осъден да предаде владението и е отменен нот.акт № 6, том ІІІ, рег.№ 8856, д.№382/ 2002 г., с който ответникът се легитимира като собственик. Съдът е изложил фактите по делото: [фирма] -[населено място] е придобил имота въз основа на Договор за доброволна делба от 21.ХІІ.2000 г., [населено място] от 20.ІІІ.2003 г. по т.д.№ 611/2001 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на търговеца и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 27.ХІ.2000 г., изменена на 14.ХІІ.2000 г. с Р.по т.д.№510/2003 г. на ВАС, съдът по несъстоятел – ността[населено място] от 12.ІХ.2001 г. е допуснал предварителни обезпечителни мерки, включително налагане възбрана върху имота, вписана на 2.Х.2001 г. и спиране на изпълнителните дела срещу имущество на длъжника. Съдът е посочил, че [фирма] е учредил на 15.ІІ.2001 г. в полза на [фирма] договорна ипотека върху имота, вписана под № 159,т.1, дв.вх.рег.№1507, преди началото на производството по несъстоятел – ността, но след определената начална дата на неплатежоспособност, по повод което е образувано изп.д. №4021/2002 г. и[населено място] от 9.ІХ.2002 г. за публична продан (нестанала), имотът е възложен на взискателя [фирма] – Т. М. М., а последният с нот.акт № 142/18.Х.2002 г. го е продал на П. М. и двамата: П. и Т. Михневи с нот.акт №6/25.Х.2002 г. са продали имота на ответника. Съдът е съобразил, че по иск по чл. 646 ал. 2 ТЗ за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма][населено място] № 226/15. ІV.2005 г. по т.д.№ 83/ 2004 г., са обявени разпоредителни сделки: продажба на имота на В. Ц. И. с нот.акт №2/12.VІІ. 2001 г. и че синдикът въз основа на Определение на съда по несъстоятелността №1428/28.ІХ.2006 г., с което е дадено разрешение, е продал имота на ищцата с нот.акт №160/ 27.ХІ.2007 г.
При преценката на правата върху имота, заявени от всяка от страните, съдът е изложил, че сделката, предмет на нот.акт №6/25. ХІ.2002 г., на който ответникът основава правото си на собственост, не е породила вещно-правен ефект, тъй като праводателите му Т. и П. Михневи не са били собственици, защото техният праводател [фирма] не е бил собственик – сделките са осъществени при вписана възбрана върху имота преди извършването им, за която приобретателите са могли да се уведомят при справка за тежестите върху имота. Съдът е приел, че сделките са извършени и въз основа на възлагане по изп.дело след наложена в производството по несъстоятелност обща обезпечителна мярка “спиране на изпълнението”, че възлагането е непротивопоставимо на масата на несъстоятелността и не е отчуждило валидно в полза на взискателя по изп.дело собствеността, като изп.дело е образувано въз основа на договорна ипотека, вписана под № 159 на 15.ІІ.2001 г., която е нищожна по отношение на масата на несъстоятелността на основание чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, като извършена в рамките на подозрителния период, която нищожност настъпва по силата на закона и съдът при преценката напускал ли е имотът масата на несъстоятелността, може да я констатира и без нарочен иск. Като е заключил, че имотът не е напускал масата на несъстоятелността и че е налице валидно разрешение от съда синдикът да осребри имуществото, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик въз основа на нот.акт № 160/ 2007 г., а ответникът съгласно чл. 648 ТЗ дължи връщане на имота в масата на несъстоятелността, като трето лице по отношение на нищожната ипотека в полза на [фирма], от която черпи права и че нотариалният акт, на който се позовава, следва да се отмени. За неоснователно съдът е приел позоваването от ответника на кратка придобивна давност, по съображения, че продажбата от несобственик не е годна да направи купувача собственик, тъй като няма прехвърлителен ефект, затова същата не е основание за прилагане на кратката придобивна давност.
Неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на решението поради недопустимост на предявения иск с оглед характера му на иск по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, който е за относителна недействителност на сделката спрямо кредиторите, поради което е недопустимо предявяването на недействителността от трето лице – ищцата. Ищцата е изложила в исковата молба и поддържа по делото, че съгласно чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, е недействителна по отношение на масата на несъстоятелността, учредената на 15.ІІ.2001 г. от [фирма] – в несъстоятелност в полза на [фирма] ипотека, извършено след началната дата на несъстоятел – ността 27.ХІ.2000 г. Налице е преюдициално правоотношение, по което съдът и служебно следва да се произнесе с решението, а в случая има и твърдение на ищцата, като въпросът за действителност- та на ипотеката, въз основа на която е извършено по изп.д.№ 4021/ 2002 г. възлагане на [фирма] поради нестанала публична продан[населено място] от 9.ІХ.2002 г., и продажба на имота с нот.акт № 142/ 2002 г. от “Ч. море – 2000” на П. М. и с нот.акт №6/2002 г. от П. и Т. Михневи на ответника, е обуславящ за правото на собственост на ответника. Затова произнасянето по този въпрос не прави решението недопустимо.
Решението е незаконосъобразно. Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик, по който иск ищцата следва да докаже правото си на собственост и факта, че ответникът владее или държи имота към датата на предявяване на иска, а ответникът – основанието, на което държи или владее. Ревандикационният иск съдържа установителен иск за собственост и осъдителен иск за предаване на владението или държането, поради което по установителната част на иска се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и по осъдителната част – сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането. Ако ответникът към момента на предявяване на иска, има правно основание да владее или държи имота, искът ще е неоснователен и в установителната, и в осъдителната част.
Учредената от [фирма] в полза на [фирма] на 15.ІІ.2001 г. договорна ипотека върху имота, вписана под № 159, т.1, дв.рег.№1507, е учредена преди началото на производството по несъстоятелността, като началната дата на неплатежоспособността на търговеца е определена 14.ХІІ.2000 г.[населено място] от 16.VІІ.2003 г. по гр.д.№ 510/ 2003 г. на ВАС, поради което съгласно чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ учредената ипотека след тази дата, е недействителна по отношение на масата на несъстоятелност – та. Извършеното[населено място] от 9.ІХ.2002 г. по изп.д.№ 4021/ 2002 г. възлагане на имота на взискателя [фирма] поради нестанала публична продан и последващата продажба на имота с нот. акт № 142/2002 г. от “Ч. море 2000” на П. М. и с нот.акт №6/ 2002 г. от П. и Т. Михневи на ответника, не легитимират последния като собственик, тъй като имотът не е напускал масата на несъстоятелността, праводателите на ответника не са били собственици на имота и ответникът не може да има повече права върху имота от праводателите си.
Безспорно ответникът е установил владение върху имота въз основа на договора за продажба, предмет на нот.акт №6/2002 г. Продавачите му не са собственици, поради което договорът няма вещно прехвърлително действие, но владението е предадено на ответника от продавачите въз основа на договор за продажба, за който е спазена законоустановената форма, и ответникът е добросъвестен – не е знаел, че продавачите му не са собственици. Това е така, защото вписването на ипотеката е персонално и за нея той знае от нотариалните книги за вписване на ипотеките, но не знае за откритото производство по несъстоятелност на [фирма], съответно за извършените по това производство действия, вписани възбрани и постановени решения, които се обявяват по партидата на търговеца. Купувачът може да се позове на кратка 5-годишна придобивна давност по чл. 79 ал. 2 ЗС, която от датата на предаване на владението с нот.акт от 25.ХІ.2002 г. до датата на предявяване на иска 29.VІ.2008 г., е изтекла. От нот. акт № 6/2002 г. се установява, че ответникът е купил апартамента в сграда – незавършено строителство на етап груб строеж и че владението преминава с подписването на нотариалния акт, а от Експертната оценка на обекта от 16.ХІ.2006 г., изготвена от инж. В. Й., разпитана по делото като свидетел за начина на изготвяне на оценката, се установява, че процесният апартамент е довършен, като са изпълнени посочените строителни работи, което е в подкрепа на твърдението на ответника за упражнявана от него фактическа власт върху имота от датата на предаване на владението с подписване на 25.ХІ.2002 г. на нот.акт № 6/2002 г. Въз основа на тези доказателства ответникът е установил, че е владял имота повече от 5 години въз основа на посочения договор за продажба, предмет на нот.акт от 25.ХІ.2002 г., поради което е станал собственик с изтичане на 5-годишна придобивна давност. Правото му на собственост, основано на придобивна давност, изключва това на ищцата, поради което искът й по чл. 108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.
Затова решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, следва да се отмени, включително в частта за разноските и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. На ответника по делото се дължат разноски за двете съдебни инстанции, но няма данни да са направени.
С оглед този изход на делото ищцата дължи разноски на ответника за касационната инстанция: държавна такса 469.79 лв. и възнаграждение за един адвокат 3300 лв.
Поради това Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 175 от 11.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 418/ 2009 г. на В. апелативен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Н. Д. – от[населено място] срещу Т. Ж. Ч. – от[населено място] иск за признаване за установено, че е собственик на ап. №10, находящ се в[населено място], [улица], ет.5, състоящ се от две стаи, дневна-трапезария, кухненска ниша, входно антре, баня, дрешник,тоалет и два балкона, със застроена площ 72.20 кв.м., при граници: съседен имот, ул.”Р. Мавридов”, стълбище, ап.№9 и вътрешен двор, заедно с избено помещение № 3, с площ от 3.83 кв.м., при граници: изба №9, автомобилен проход, коридор, коридор, заедно с 9.5237% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 213 кв.м., съставляващо ПИ №8, при граници: улица, ПИ №№7, 3 и 9, в кв. 388А по плана на 10-ти подрайон, както и 30/213 кв.м. ид.ч. от същото място и за предаване владението върху имота, и искането за отмяна на нот.акт № 6/ 25.ХІ.2002 г., том ІІІ, рег.№ 8856, д.№ 382/ 2002 г.
ОСЪЖДА Н. Н. Д. – от[населено място] да плати на Т. Ж. Ч. – от[населено място] 3769.79 лв. – разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: