3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
С., 13.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 44/ 2012 год.
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2250 от 6.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. №1150/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите 5000 лв. – главница, със законната лихва от 4.ІІІ.2009 г., 792.03 лв. – лихва, 115.84 лв. – д.т. и 313.76 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист срещу длъжника Р. Ц. Г. – от [населено място], отхвърлена е молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, с оплакване, че определението е недопустимо и неправилно. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че частната касационна жалба е допустима и че въпросът за правомощията на въззивния съд в производство по обжалване от длъжника на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС, която сочи. Жалбоподателят сочи, че въпросът за съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката, като документ по чл. 417 т. 2 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС, която цитира. Счита, че по въпроса допустимо ли е въззивният съд да разгледа частна жалба, без да изпрати препис от същата на противната страна, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и иска да се разгледа частната касационна жалба.
Ответникът по частната жалба Р. Ц. Г. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва като недопустима частната касационна жалба, поддържа, че и по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според посочената разпоредба, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Определението не подлежи на касационно обжалване и на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК (изм. Д.в.бр. 100/ 21.ХІІ.2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), тъй като делото е търговско (претендираната от банка – търговец сума е въз основа на договор за издаване на кредитна карта и всяка от претендираните суми е до 10 000 лв.
Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 900 лв. – разноски за касационното производство. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 2250 от 6.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. №1150/ 2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Р. Ц. Г. – от [населено място] 900 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: