2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
С., 31.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 36/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. П. – ЕТ с фирма “К. – 63 -В. П.”- [населено място] срещу Решение №1300 от 7.Х.2011 г. по гр.д. № 1636/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 164 от 26.ІV.2011 г. по гр.д. № 1711/2010 г. на Асеновградски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК е признато за установено, че [община] има вземане по заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 3 152.07 лв. – неплатени наемни вноски, 4772.42 лв. – договорна неустойка, такса смет: 100 лв. за 2009 г. и 25 лв. за 2010 г., със законната лихва от 25.VІІІ.2010 г. и разноски в заповедното производство 161 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят сочи разрешените материалноправни въпроси и поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК поради противоречие с цитираната трайна съдебна практика на ВКС, за което представя копия от четири съдебни акта на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна, оспорва и основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за 3 152.07 лв. – неплатени наемни вноски, 4772.42 лв. – договорна неустойка, такси смет 125 лв., със законната лихва от 25.VІІІ.2010 г. и разноски в заповедното производство 161 лв.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по искове до 10 000 лв. и касационната жалба е от 15.ХІ.2011 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (Д.в. бр. 100/2010 г.) за жалби, постъпили до 21.ХІІ.2010 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. П. – ЕТ с фирма “К. – 63 -В. П.” – [населено място] срещу Решение № 1300 от 7.Х.2011 г. по гр.д. № 1636/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: