О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С. 02.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 508/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Д. Й. – от [населено място] срещу Решение № 343 от 25.ІІ.2011 г. по гр.д. № 891/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 4062 от 30.VІІ.2010 г. по гр.д. № 6162/ 2009 г. на СГС, с което искът й срещу З. [фирма] – [населено място] по чл. 266 КЗ е отхвърлен за 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,причинени при ПТП на 16.ІV.2009 г. в [населено място] от водача на товарен автомобил “Фолксваген ЛТ-26” с рег. [рег.номер на МПС] , като първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 10 000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението поради нарушение на чл. 52 ЗЗД – счита, че с оглед причинените увреждания и търпените болки и страдания, обезщетението е крайно несправедливо. В Молба от 6.ІV.2011 г. прави възражение за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните претърпени неимуществени вреди и счита, че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения, за да няма противоречащи си едно на друго решения, което ще доведе до по-точното прилагане на принципа на справедливост и на чл. 52 ЗЗД, а това – до развитие на правото. Жалбоподателката поддържа, че е противоречива съдебната практика по чл. 52 ЗЗД и че не може за идентични увреждания, да се присъдят веднъж 1 000 лв., а друг път 10 000 лв., като сочи, че ВКС изостава с практиката по прилагането на чл.52 ЗЗД – от приемането на новия ГПК не се допуска обжалване на решения, свързани с чл. 52 ЗЗД, като практиката на САС значително превишава размера на обезщетенията, присъждани от ВКС при действието на стария ГПК. Описва подробно получените увреждания и иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК да се поправи несправедливостта, залегнала във възззивното решение и да й се присъди адекватно обезщетение. Прилага копия от две решения, съответно на СГС и на САС, невлезли в сила.
Ответникът по жалбата ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката поддържа, че по разрешения по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди и за присъденото обезщетение за възмездяването им 10 000 лв., затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението.
По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въззивният съд, съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, и въз основа на събраните доказателства, като е взел предвид възрастта на ищцата, характера и степента на увреждането, продължителността на лечебния и на възстановителния процес, стабилизираното й понастоящем здравословно състояние, е определил обезщетение за неимуществени вреди 10 000 лв., като е изложил, че е неоснователно искането за присъждане на обезщетение още 40 000 лв., с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение само в посочения размер, без да е уважено искането на жалбоподателката същият да се завиши, не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а съответства на критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №343 от 25.ІІ.2011 г. по гр.д. № 891/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.