3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 612
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 220/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Я. – от[населено място] срещу Реше – ние № 1933 от 23.ХІ.2009 г. по гр.д. № 2053/ 2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1547 от 12.VІ.2009 г. по гр.д. № 2583/ 2008 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен искът на И. И. Я. – от[населено място] срещу [фирма] -[населено място] за признаване за установено, че не дължи сумата 1 187.84 лв. – консумирана топлоенергия за периода 1.VІІ.1999 г. – 30.ХІ.2001 г., със законната лихва, сумата 543.28 лв. – обезщетение за забавено плащане и разноски 34.62 лв., които суми са присъдени на основание чл. 237 б. ”и” ГПК (отм.) по гр.д. № 5969/2002 г. на П., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение към касационна жалба жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл неправилно и решението е необосновано, като тя не е оспорвала консумацията на топлоенергия, обема и стойността й, а спорът е за плащането на тази енергия, установено по безспорен начин с представените фискални бонове за издължена сумата 2430.81 лв. – главница, лихви, разноски, а съдът неправилно е приел, че се касае за плащане, извършено от друго лице. Жалбоподателката прави довод, че не е възможно дължимата от другото лице сума да съвпада напълно с нейното задължение, нито че могат да се издадат 30 фискални бона, придружени с нарочна справка, които да отразяват погрешна информация – очевидно не е налице грешка при издаването на боновете, порочно сторнирани. Заключава, че така съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, при което неправилно е приложил процесуалния закон, поради което обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва предпоставките за допустимост на касационната жалба, както й основателността й по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката не сочи кой е разрешеният по делото материалноправен или процесуалсноправен въпрос, релевантен за спора. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В случая такива основания жалбоподателката не сочи, като доводът й, че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да се приеме за съображение в подкрепа на искането, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не въззивното решение с оглед интереса на жалбоподателката трябва да е от значение за прилагането на закона и за развитието на правото, а разрешеният от въззивния съд релевантен правен въпрос трябва да е от такова значение, като без жалбоподателката да изложи съображения в подкрепа на изложеното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, ВКС не може да провери дали поддържаното основание е налице. Оплакванията на жалбоподателката са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение в срещу Решение № 1933 от 23.ХІ.2009 г. по гр.д. № 2053/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: