3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
С., 31.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 341/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Т. В. Ч. – от [населено място] срещу Определение № 13 846 от 11.Х.2010 г. по ч.гр.д. № 11 770/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 30.ІV.2010 г. по гр.д. № 9074/ 2010 г. СРС, 41 с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] – [населено място] за парично вземане: 16 500 лв. – от неизпълнение на задължението на продавача по Предварителен договор за продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, със законната лихва, за 1500 лв. – изтекли лихви за периода от 31.VІІІ.2007 г. – 31.І.2010 г. и разноски. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като с договора е удостоверено получаването на сумата от длъжника и съгласно чл. 417 т. 3 ГПК се издава заповед за изпълнение, когато вземането се основава на друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за плащане на парични суми. С Писмена молба от 6.ХІІ.2010 г. жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост на определението, както и съображения, че определенията, постановени в заповедното производство, подлежат на триинстанционно обжалване и касационният контрол не може да се стеснява. Прилага копия от съдебни актове на различни по степен съдилища, постановени по приложението на ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист, съдът е приел, че представеният предварителен договор с нотариална заверка на подписите, не материализира претендираното вземане за главница 16 500 лв., на основание неизпълнение на договорно задължение, като съобразно уговореното от страните, за да възникне за купувача вземане за възстановяване на платената сума, трябва договорът е развален, каквито твърдения заявителят не излага, нито представя доказателства затова. За обезщетението за забавено плащане съдът е приел, че такова не е удостоверено в документа, затова вземането не е ликвидно и не представлява изпълняемо право.
Жалбоподателят не излага кой е същественият правен въпрос, за който с оглед представената съдебна практика, може да се приеме, че поддържа, че се решава противоречиво. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., приложимо и за частните касационни жалби, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора за сочените допуснати от съда нарушения и от приложената съдебна практика. Непосочването на правния въпрос от значение за делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда допълнителните основания, а и такива жалбоподателят не излага. Поддържаните оплаквания за неправилност на определението не са основания за допускане на касационно обжалване.
Поради изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 13 846 от 11.Х.2010 г. по ч.гр.д. № 11 770/ 2010 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: