3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
С., 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 600/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Аулбах Л.”АГ, Ш., чрез адв. А. К. – САК срещу Решение № 107 от 19.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1308/ 2009 г. на С. апелативен окръжен съд, с което е отменено Решение от 30.І.2009 г. по гр.д. № 666/ 2008 г. на СГС, VІ-1 с. и е постановено друго, с което е отхвърлен иска на “Аулбах Л.” АГ, Ш. срещу [фирма] -[населено място] по чл. 76 ал. 1 т. 1, вр. чл. 73 ал. 1 ЗМГО за установяване факта на нарушение на правото върху марка на общността рег.№ С. 5965811 – “Daniel Hechter” – комбинирана, за стоки от клас 14, с осъществен на 11.І.2008 г. внос на 500 бр. ръчни часовници, означени със знак, идентичен на марката, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК: обсъдил е само едно от възраженията на ищеца, което е тежко процесуално нарушение и ВКС, без да има изложени от възивния съд мотиви по въпросите, свързани с точното прилагане на закона, трудно може да формира убеждението си за съдържанието, вложено от въззивния съд в правната норма. Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението си в нарушение на т.3 от ТР №1/2008 г. от 15.VІ.2009 г. на ОСТК, за което излага подробни съображения, както и че въззивният съд неправилно е приел, че оригиналността на едни стоки може да се установи само по външни белези, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Иска да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение и е постановено друго, с което е отхвърлен иск по чл. 76 ал. 1 т. 1 ЗМГО, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят, като сочи разрешения от въззивния съд важен процесуалноправен въпрос, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практика на ВКС и че е от съществено значение за точното прилагане на закона, поддържа искане по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, без да разграничи отделните основания. Искането за допускане на касационно обжалване жалбоподателят обосновава с оплаквания за неправилност на решението, които са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Разрешен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд е процедирал неправилно, но за да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя – което в случая не е налице, тъй като за да процедира по посочения от жалбоподателя начин, въззивният съд се е съобразил с приетото от ВКС в ТР №1/2008 г. на ВКС, ОСТК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: в т.4 на ТР № 1/2010 г. от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като е изяснено съдържанието на законовите понятия ”точното прилагане на закона” и “развитие на правото”, е посочено, че двете хипотези формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване, като допускането до касационно обжалване трябва да допринася за решаване на делата според точния смисъл на законите. Жалбоподателят не поддържа, че разрешеният от съда въпрос е от значение за развитие на правото и развитите оплаквания за неправилност на решението не могат да бъдат обсъждани, ако не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 107 от 19.ІІ.2010 г. по гр.д. № 1308/ 2009 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: