1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 01.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 405 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 2480 от 04.11.2014г. по в. т. дело № 198/2014г. на Русенски окръжен съд, търговска колегия, с което е върната касационната жалба на [фирма], подадена чрез адв. А. К., срещу решение № 127 от 25.09.2014г. по в. т. дело № 198/2014г. на Русенски окръжен съд, търговска колегия.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на всеки от предявените искове за парични вземания под визирания минимален размер 10 000 лв. Поддържа становище, че предявеният иск е с имуществен интерес 11 070,16 лв. паричните вземания по фактурите са на едно и също основание и между същите страни, като няма намаления, откази или оттегляния на иска. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и процедурата по касационното обжалване да бъде продължена.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Иванова оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното разпореждане като поддържа становище, че определяща е цената на всеки един от предявените обективно съединени искове, а не сбора от цените им. Моли разпореждането да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба на [фирма] на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК като недопустима, Русенски окръжен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като същото е постановено по търговско дело, по което цената на всеки от предявените искове за парични вземания е под визирания в посочената правна норма размер.
Обжалваното определение е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] стойността на извършени строително-монтажни работи по фактура № 128/12.12.2012г. в размер 3 903,95 лв. с ДДС, по фактура № 123/10.10.2012г. в размер 2 576,68 лв. с ДДС, по фактура № 127/04.12.2012г. в размер 3 496,05 лв. с ДДС, предявени частично от 40 496,05 лв. с ДДС и сумата 1 093,48 лв., представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 21.12.2013г., както и направените разноски в размер 1 099,17 лв.
Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношения, породени и отнасящи се до търговски сделки съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ – договори за изработка, сключени между търговски дружества във връзка с упражняваната от тях търговска дейност. Предявени са в обективно кумулативно съединение искове по няколко договора за изработка, като всеки от исковете е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв.: 1/ за сумата 3 903,95 лв. с ДДС – цена /възнаграждение/ за извършена услуга „почистване на терен” по фактура № 128/12.12.2012г.; 2/ сума в размер 406,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за посочен период; 3/ сума в размер 2 576,68 лв. с ДДС – неизплатена част от цената /възнаграждението/ за извършена строително-ремонтна услуга по фактура № 123/10.10.2012г., по договор от 28.09.2012г.; 4/ сума в размер 314,36 лв. – обезщетение за забава върху главницата за определен период; 5/ частичен иск за сума в размер 3 496,05 лв. с ДДС от общо 40 496,05 лв. с ДДС – част от неизплатената стойност /възнаграждение/ за изпълнени строително-ремонтни работи /покривни хидроизолации на производствени халета на ответника/ по договор от 01.11.2012г. и фактура № 127/04.12.2012г.; 6/ сума в размер 372,25 лв. – обезщетение за забава върху частично заявената главница за определен период. Поради изложените съображения и с оглед факта, че касационната жалба е подадена на 23.01.2015г., не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Доводът на частния жалбоподател, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване поради това, че имущественият интерес е над 10 000 лв. – в размер общо 11 070,16 лв., и че паричните вземания по фактурите са на едно и също основание и между същите страни, е неоснователен. С изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 /ДВ, бр. 100 от 2010г./ се измени не само минималният размер на обжалваемост на въззивното решение, но и основният критерий за обжалваемост, като вместо „дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.” беше въведен критерий „въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела”. При обективно съединени искове за парични вземания критерият за допустимост на касационно обжалване се определя от цената по всеки един от паричните искове, а не от сбора на цената на обективно съединените искове. Следователно в хипотезата на предявени искове по няколко договора за изработка преценката за допустимост на касационната жалба се извършва съобразно цената на всеки от отделните искове.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника за настоящото производство не се присъждат поради това, че не са поискани и не са налице данни, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2480 от 04.11.2014г. по в. т. дело № 198/2014г. на Русенски окръжен съд, търговска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.