1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№692
гр. София, 29.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2355 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 1665 от 07.09.2016г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, с което е върната подадената от [фирма], [населено място] частна жалба с вх. № 1206/12.02.2016г. срещу определение № 29 от 20.01.2016г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П.. С посоченото определение е върната на [фирма] подадената от него частна касационна жалба с вх. № 8471/26.11.2015г. срещу определение № 449 от 23.10.2015г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, като по този начин съдът е лишил частния жалбоподател от право на защита и е нарушил конституционните му права. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд П. за произнасяне по направените искания, направени в частната жалба от 12.02.2016г.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първноинстанционното производство/ не изразява становище по частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С разпореждане № 265 от 15.02.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. на Апелативен съд П. съдията – докладчик е оставил без движение частна жалба вх. № 1206/12.02.2016г., подадена от [фирма] срещу определение № 29/20.01.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. на Пловдивски апелативен съд и е предоставил възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нейните нередовности като представи: 1/ документ /оригинал или заверено копие/, удостоверяващ внасянето на държавна такса по частната жалба в размер 15 лв. по сметка на ВКС, в който като основание за плащане да е посочен номерът на делото и въззивният съд; 2/ два преписа от подадената частна жалба вх. № 1206/12.02.2016г. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок, частната жалба ще бъде върната.
В изпълнение на дадените указания частният жалбоподател е подал молба вх. № 2112/14.03.2016г., с която е представил два броя преписи от частната жалба и е направил искане да бъде освободен от плащане на държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС, тъй като не разполага с парични средства – основание по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С определение № 129/15.03.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. съдебният състав на Апелативен съд П., Търговско отделение е оставил без уважение подадената от [фирма] молба вх. № 2112/14.03.2016г. за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба по аргументи, че възможността по чл. 83, ал. 2 ГПК се отнася само за физически лица. Посоченият съдебен акт е обжалван от частния жалбоподател [фирма] и е потвърден с определение № 276 от 24.06.2016г. по ч. т. д. № 1365/2016г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
С разпореждане № 1266/06.07.2016г. по същото ч. т. д. № 365/2015г. на Апелативен съд П. съдията – докладчик отново е оставил без движение частна жалба вх. № 1206/12.02.2016г. на [фирма] срещу определение № 29/20.01.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. на Апелативен съд П. и е предоставил възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ /оригинал или заверено копие/, удостоверяващ внасянето на държавна такса по частната жалба в размер 15 лв. по сметка на ВКС. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение в срок на дадените указания, частната жалба ще бъде върната.
Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовността на частната жалба – не е представил платежния документ за внесена държавна такса по частната жалба, а е подал молба вх. № 7017/01.09.2016г. с идентично съдържание и искане – да бъде освободен от плащане на държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС, тъй като не разполага с парични средства – основание по чл. 83, ал. 2 ГПК.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] частна жалба с вх. № 1206/12.02.2016г. срещу определение № 29/20.01.2016г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П., въззивният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане № 1266/06.07.2016г. – не е внесъл по сметка на ВКС определената държавна такса в размер 15 лв. Съдебният състав е изложил съображения, че не дължи произнасяне по повторното искане за освобождаване от държавна такса поради неразполагане с парични средства, направено с молба вх. № 7017/01.09.2016г., тъй като с влязло в сила определение № 129/15.03.2016г. по същото дело въззивният съд е оставил без уважение предходната молба на частния жалбоподател от 14.03.2016г. за освобождаване от държавна такса.
Обжалваното разпореждане № 1665/07.09.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение е правилно.
Разпоредбата на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК съдържа изискване към частната жалба да се приложи документ за внесена държавна такса. В изпълнение на задълженията си по чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 1 връзка с чл. 261, т. 4 ГПК въззивната инстанция е извършила проверка за редовността на частната жалба и е оставила без движение частната жалба като е дала подробни указания за отстраняване на допуснатите нередовности. Законосъобразно след като се е произнесъл по молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер 15 лв., вносима по сметка на ВКС, въззивният съд отново е предоставил на частния жалбоподател едноседмичен срок за представяне на платежен документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса по сметка на ВКС в размер 15 лв. Въпреки дадените указания частният жалбоподател не е отстранил допуснатата нередовност на частната жалба – не е внесъл определената държавна такса в предоставения срок, поради което постановеното на 07.09.2016г. разпореждане за връщане на частната жалба съответства на разпоредбата на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Д. на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, като по този начин съдът е лишил частния жалбоподател от право на защита и е нарушил конституционните му права, е неоснователен. Съдебният състав на Апелативен съд П. се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба изрично с определение № 129/15.03.2016г. по ч. т. д. № 365/2015г. В повторно подадената молба с вх. № 7017/01.09.2016г. частният жалбоподател е направил същото искане по същите съображения. Касае се до идентични молби с идентично съдържание, поради което не са били налице основания за промяна на извода на съда за отказ от освобождаване от държавна такса. Частният жалбоподател не е бил лишен от право на защита, тъй като на два пъти му е предоставена възможност да внесе определената държавна такса, като разпореждане № 1266/06.07.2016г. е постановено след произнасянето по молбата за освобождаване от държавна такса. Отказът на Апелативен съд П. да освободи [фирма] от заплащане на държавна такса по частната жалба не обосновава извод за нарушаване на правото на защита на частния жалбоподател и поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, посочената правна норма не може да се тълкува разширително и не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. Освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за търговците и търговските дружества е предвидено в хипотезите на чл. 620 ТЗ, каквито не са налице в настоящия случай.
Поради неотстраняване в предоставения от въззивната инстанция срок на нередовността на частна жалба с вх. № 1206/12.02.2016г. срещу определение № 29 от 20.01.2016г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П. обжалваното разпореждане, с което същата е върната, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1665 от 07.09.2016г. по ч. т. дело № 365/2015г. на Апелативен съд П., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.