1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
гр. София, 30.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2704 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. П. срещу определение № 1385 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 254/2014г. на Апелативен съд П., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба като подадена от ненадлежна страна в производството и [фирма] /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметка на Пловдивски апелативен съд държавна такса в размер 10 961,60 лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като в производството като страна е конституиран несъстоятелният длъжник, а не синдикът; исковата молба, въззивната жалба и всички процесуални действия са извършени от името на [фирма] /в несъстоятелност/, претендиращо, че притежава материални права, засегнати от правния спор; за дружеството в несъстоятелност в качеството на длъжник е налице правен интерес от иска по чл. 694 ТЗ и в този смисъл притежава надлежна процесуална легитимация. Частният жалбоподател поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила разпореждане № 242/22.03.2013г. по т. дело № 191/2012г. на Окръжен съд Пазарджик, молба вх. № 3244/07.05.2013г. на [фирма] /в несъстоятелност/ и определение № 253/08.05.2013г. и не е съобразила, че упълномощаването от синдика е извършено въз основа на неправилен и незаконосъобразен акт на съда, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Излага съображения, че синдикът е действал единствено като представител на дружеството, поради което въззивният съд е следвало да даде изрични указания на страната за представяне на надлежно пълномощно и за потвърждаване на извършените действия. Частният жалбоподател моли определението на Пловдивски апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Третото лице помагач Г. Д. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. д-р Р. П. не оспорва частната жалба и поддържа становище, че същата е допустима и основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Въззивното производство е прекратено поради недопустимост на въззивната жалба като подадена от ненадлежна страна. Съдебният състав е приел, че производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М. П. като пълномощник на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/. Изложил е съображения, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в лично качество, нито като представител на длъжника и не разполага с право да обжалва решението. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, съгласно която несъстоятелният длъжник – юридическо лице може лично или чрез упълномощен представител да извършва процесуалните действия, които не са предоставени на синдика.
Определението е неправилно.
Изложените от въззивната инстанция съображения, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в лично качество, нито като представител на длъжника и не разполага с право да обжалва решението, са правилни. Съдебният състав обаче не е съобразил, че въззивник по делото е ищецът [фирма] /в несъстоятелност/, а не синдикът на дружеството, нито е отчел обстоятелството, че процесуалният представител на дружеството адв. М. П. е упълномощен от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ в изпълнение на указанията, дадени от Окръжен съд Пазарджик с разпореждане № 242/22.03.2013г. и определение № 253/08.05.2013г. по т. дело № 191/2012г. Преди да прекрати въззивното производство, въззивният съд следва да прецени доколко правилни са били указанията на първоинстанционния съд и ако констатира, че същите са незаконосъобразни, следва да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила като даде указания за поправяне на нередовността на исковата молба относно представителната власт на адв. М. П.. По отношение на тази хипотеза на нередовност на исковата молба постановките на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. В този смисъл е т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ е предвидено, че кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Правомощията на синдика са регламентирани в чл. 658, ал. 1 ТЗ и сред тях не е визирано изрично подаването на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ или въззивна жалба срещу решението по този иск. С влизане в сила на решението по 711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжника не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите на дружеството в несъстоятелност остават да съществуват в латентно състояние с ограничен обем правомощия и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика, включително в производството по чл. 694 ТЗ. Предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника в производството по чл. 694 ТЗ и не изключват правомощията на органите на длъжника за предприемане на процесуални действия за защита на неговите права и интереси, включително за предявяване на иск за установяване несъществуването на прието от синдика вземане. С разпоредбите на чл. 686 и сл. ТЗ приемането на предявените вземания е включено в правомощията на синдика, поради което е недопустимо синдикът да упълномощава процесуален представител да представлява дружеството в несъстоятелност по иска с правно основание чл. 694 ТЗ. Заинтересовани да предявят иск за установяване несъществуване на прието от синдика вземане и съответно въззивна жалба срещу решението по този иск от името на длъжника са неговите органи, които независимо, че са с прекратени правомощия за управление и представителство по повод на прекратената търговска дейност, не са лишени от правото да извършват процесуални действия за защита срещу неоснователно приети вземания от синдика. В този смисъл разсъжденията на въззивния съд, основани на разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ са правилни.
За въззивната инстанция съществува задължение да следи за редовността на исковата молба и да даде съответните указания на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности. В конкретния случай въззивният съд е следвало преди да прекрати въззивното производство да предостави възможност на дружеството в несъстоятелност – ищец и въззивник, чрез неговите органи да потвърди извършените от адв. М. П. процесуални действия в двете производства и да представи пълномощно на адв. П., изходящо от неговите органи. Като не е процедирал по изложения начин, а направо е прекратил въззивното производство, съдебният състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на Апелативен съд П. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1385 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 254/2014г. на Апелативен съд П..
ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.