1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 05.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 914 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Е., гражданин на Република Л. с постоянен адрес в [населено място] като акционер и изпълнителен директор на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу определение № 452 от 18.08.2011г. по ч. т. дело № 522/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на Д. Е. като акционер и изпълнителен директор на [фирма], [населено място] срещу определение № 2374 от 09.06.2011г. по ч. т. дело № 1385/2011г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение. С първоинстанционното определение по молба на М. И. С. е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК производството пред Агенция по вписванията, Търговски регистър за вписване по партидата на [фирма], [населено място] по заявление вх. № 20110608120827 за вписване на промени в основни обстоятелства: седалище и адрес на управление и промяна в състава на Съвета на директорите, и по заявление образец Г1 вх. № 20110608122531 за обявяване на Устав на дружеството по решения на извънредно общо събрание на акционерите от 27.04.2011г. до приключване на производството по т. дело № 1383/2011г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевирани са доводи, че въпреки липсата на изрична норма, предвиждаща обжалваемост на определенията на чл. 536 ГПК, нормата на чл. 540 ГПК препраща към правилата за обжалване на определенията в исковото производство, като освен общите правила на ГПК за охранителните производства се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 – чл. 266 и чл. 303 – чл. 388 ГПК. Поради това, че не е изрично изключено приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и тъй като определението за спиране по чл. 536, ал. 1 ГПК прегражда по-нататъшното развитие на производството, частната жалба е процесуално допустима по смисъла на посочения законов текст. Частните жалбоподатели излагат съображения, че аргумент за обжалваемост на определението за спиране са принципите на закона съгласно чл. 2 ГПК, чл. 56 и чл. 117 от Конституцията на РБ. Молят определението на Варненски апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на жалбата.
Ответникът М. И. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Л. Б. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 14.11.2011г. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да прекрати производството по делото, образувано по частна жалба срещу определение № 2374 от 09.06.2011г. по ч. т. дело № 1385/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно на основание чл. 536, ал. 1 ГПК производството пред Агенция по вписванията за вписване по партидата на [фирма], [населено място] на промени в различни обстоятелства съгласно взети решения от Извънредното общо събрание на акционерите на [фирма] от 27.04.2011г., въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима поради това, че не е предвидено определението за спиране на охранителното производство по чл. 536 ГПК да подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Определението на Варненски апелативен съд е законосъобразно. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК. Разпоредбата на чл. 536 ГПК не съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство, както в хипотезата на спиране при наличие на някое от визираните в т. 1 и т. 2 основания, така и когато оставя без уважение искането за спиране, ако тези предпоставки не са налице. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на определенията по чл. 536 ГПК, не е предвидена и в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила“ на Част шеста „Охранителни производства“ от ГПК. В чл. 539 ГПК е уредена единствено възможност за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава по правни последици от определението за спиране или отказ от спиране на производството по чл. 536 ГПК.
Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели за обжалваемост на определението за спиране на охранителното производство по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената правна норма урежда реда за обжалване на определенията, постановени в хода на исковото производство, но не и реда за обжалване на постановените в охранителното производство актове, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация. В горепосочения смисъл са определение № 856/02.12.2010г. по ч. т. дело № 785/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 151/24.02.2011г. по ч. т. дело № 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 551/12.07.2011г. по ч. т. дело № 521/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
Неоснователен е доводът, че аргумент за обжалваемост на определението за спиране на охранителното производство са принципите на закона съгласно чл. 2 ГПК, чл. 56 и чл. 117 от Конституцията на РБ. Като е предоставил с чл. 19, ал. 5 ЗТР компетентност на съда да се произнесе относно предпоставките за спиране на производството по вписване в търговския регистър, законодателят е приел съдебната намеса за достатъчна гаранция за законосъобразност на спирането или отказа от спиране.
При отсъствие на законова норма, регламентираща реда за обжалване на определенията по чл. 536 ГПК, законосъобразно въззивният съд е направил извод за недопустимост на частната жалба. Следователно обжалваното определение на Варненски апелативен съд е правилно, постановено при съобразяване със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 452 от 18.08.2011г. по ч. т. дело № 522/2011г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.