1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 29.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1172 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. С. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Н. срещу разпореждане № 325 от 18.02.2014г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П., с което е върната касационна жалба вх. № 1032 от 13.02.2014г. от П. К. С. като [фирма] против решение № 537от 04.11.2013г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че след като първоначалното решение № 537/04.11.2013г. на АС Пловдив е допълнено с решение № 47 от 06.01.2014г., то срокът му за обжалване започва да тече след допълването, а именно от датата на връчване на допълнителното решение – 15.01.2014г., тъй като последното няма самостоятелна сила. Неправилността на разпореждането е обоснована и с факта, че предмет на обжалване с касационната жалба е и допълнителното решение, по отношение на което касационната жалба е в срок. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено и касационната жалба да бъде разгледана.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
За да върне касационната жалба, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване. Изложил е съображения, че съобщение за въззивното решение е връчено на касатора чрез упълномощения му процесуален представител адв. Мария Н. на 08.11.2013г., а касационната жалба е подадена на 13.03.2014г.
Разпореждането на Апелативен съд П. за връщане на касационната жалба е неправилно в частта относно допълнителното решение. С решение № 537/04.11.2013г. по т. дело № 1002/2013г. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил П. К. С. като [фирма] да заплати на [фирма] сумата 7 422,84 лв. без ДДС или 8 907,41 лв. с ДДС, заплатена за извършването на СМР по т. 4 от приложение № 1 към договор за извършване на СМР, сключен между двете страни на 29.08.2011г., както и 826 лв. разноски за въззивното производство. Препис от това решение е връчен на П. К. С. като [фирма] чрез процесуалния му представител адв. Мария Н. на 08.11.2013г.
С допълнително решение № 47 от 06.01.2014г. по същото дело, постановено по повод молба на [фирма] вх. № 7504/02.12.2013г., Апелативен съд П. е допълнил въззивното решение, като е осъдил П. К. С. като [фирма] да заплати на [фирма] законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2012г. до окончателното плащане и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част. Препис от допълнителното решение е връчен на едноличния търговец чрез адв. Мария Н. на 15.01.2014г.
Срокът за касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 283 ГПК е едномесечен. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. Съобразно чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК, предвид факта, че решение № 537/04.11.2013г. по т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П. е връчено на П. К. С. като [фирма] на 08.11.2013г. и с оглед на обстоятелството, че последният ден от срока е неприсъствен – 08.12.2013г., неделя, то срокът за касационно обжалване на това решение е бил до 09.12.2013г., понеделник. Следователно подадената от П. К. С. като [фирма] на 13.02.2014г. касационна жалба срещу решение № 537/04.11.2013г. по т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П. относно присъдената сума в размер 7 422,84 лв. без ДДС или 8 907,41 лв. с ДДС, заплатена за извършването на СМР по т. 4 от приложение № 1 към договор за извършване на СМР, сключен между двете страни на 29.08.2011г., както и 826 лв. разноски за въззивното производство, е просрочена, поради което правилно и при спазване на съдопроизводствените правила е върната в посочената й част от въззивната инстанция на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК.
Д. на частния жалбоподател, че срокът за обжалване на първоначалното решение на Апелативен съд П. започва да тече след като същото е допълнено, е неоснователен. Допълнителното решение се отнася до предявения от П. К. С. като [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 266 ЗЗД, до предявения от [фирма] срещу П. К. С. като [фирма] насрещен иск и исковете по чл. 92 ЗЗД, чл. 55, ал. 1 ЗЗД и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата 7 422,84 лв. без ДДС или 8 907,41 лв. с ДДС и върху претендираната неустойка, считано от 17.04.2012г. – датата на получаване на поканата до окончателното плащане, които са били предмет на присъединеното дело в първоинстанционното производство. Допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред като всяко решение по съществото на делото и може да бъде обжалвано отделно от първоначалното решение. В настоящия случай с касационната жалба едноличният търговец обжалва и двете съдебни решения, поради което въззивният съд е следвало да прецени нейната редовност по отношение на всяко решение поотделно. Касационната жалба в частта срещу допълнителното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което в посочената част разпореждането на въззивната инстанция е неправилно и същото следва да бъде отменено като делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба в посочената част. В останалата част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 325 от 18.02.2014г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П. в частта, с която е върната касационна жалба вх. № 1032 от 13.02.2014г. на П. К. С. като [фирма] в частта против допълнително решение № 47 от 06.01.2014г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П..
ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за администриране на касационната жалба в посочената й част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 325 от 18.02.2014г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П. в останалата част, с която е върната касационна жалба вх. № 1032 от 13.02.2014г. на П. К. С. като [фирма] против решение № 537 от 04.11.2013г. по в. т. дело № 1002/2013г. на Апелативен съд П. относно присъдената сума в размер 7 422,84 лв. без ДДС или 8 907,41 лв. с ДДС, заплатена за извършването на СМР по т. 4 от приложение № 1 към договор за извършване на СМР, сключен между двете страни на 29.08.2011г., както и присъдените 826 лв. – разноски за въззивното производство .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.