1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 11.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1559 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „3 С С.” АД, [населено място] срещу определение № 1172 от 18.01.2013г. по ч. гр. дело № 15337/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, с което е върната частната жалба на „3 С С.” АД с вх. № 3142744 от 05.11.2012г. против разпореждането от 15.10.2012г. по гр. дело № 46883/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на СГС поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдилищата неправилно са определили дължимата държавна такса в размер 862,49 лв. по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, вместо 15 лв. съгласно чл. 19 от посочената Тарифа. Поддържа становище, че СГС не е отчел спецификите на заповедното производство, поради което моли определението да бъде отменено и частната жалба срещу разпореждането на СРС да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да върне подадената от „3 С С.” АД, [населено място] частна жалба срещу разпореждането от 15.10.2012г. по гр. дело № 46883/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав е приел, че въпреки дадените указания частният жалбоподател не е внесъл в определения срок дължимата държавна такса в размер общо 877,49 лв., определена по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а е внесъл само 15 лв.
Доводът на частния жалбоподател за неправилно определена държавна такса за довнасяне в размер 862,49 лв. по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, вместо общо дължима държавна такса 15 лв. поради противоречие с чл. 19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК е неоснователен. Установената в чл. 413, ал. 2 ГПК обжалваемост на разпореждането, с което се отхвърля изцяло или частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не обосновава извод, че по отношение на частните жалби е приложима разпоредбата на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Посоченият от законодателя процесуален ред за обжалваемост не е определящ по отношение на размера на дължимата държавна такса. Съгласно чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в заповедното производство е в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, се събира държавна такса в размер на ? от тази, определена в чл. 12 от Тарифата. Определената в чл. 19 от Тарифата държавна такса е приложима в случаите на обжалване на разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 608/12.11.2009 г. по ч. т. д. № 534/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 540/18.09.2010 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 99/08.02.2010 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 39/12.01.2010 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. На ВКС, І т. о. и други, с която въззивният съд се е съобразил.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е определил държавна такса в размер 877,49 лв. по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, и е предоставил на частния жалбоподател едноседмичен срок от получаване на съобщението да довнесе още 862,49 лв. с разпореждане от 21.11.2012г., Софийски градски съд се е съобразил със закона и практиката на ВКС. Разпореждането е връчено на частния жалбоподател „3 С С.” АД, [населено място] на 29.11.2012г., но същият не е внесъл останалата част от дължимата държавна такса в предоставения от съда срок, поради което законосъобразно съдебният състав на СГС е върнал подадената частна жалба на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК. Следователно обжалвания съдебен акт е правилен и трябва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1172 от 18.01.2013г. по ч. гр. дело № 15337/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.