1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 12.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1407 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Д. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. срещу разпореждане № 84 от 11.01.2013г. по в. т. дело № 240/2012г. на Апелативен съд В., с което е върната на касатора касационна жалба вх. № 4023/01.08.2012г. против решение № 192/04.07.2012г. по в. т. дело № 240/2012г. на Апелативен съд В..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че подадената частна жалба има характер на касационна жалба. Поддържа, че подадената жалба е частна, тъй като се обжалва решението в частта му, с която се отказва разглеждането на евентуално съединен иск и в която част решението има характер на определение, с което се оставя без разглеждане част от въззивната жалба. Частният жалбоподател излага съображения, че частната жалба е въззивна съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а дори да се приеме, че се касае до касационна жалба, за нея не се прилага чл. 284 ГПК и при разглеждането й по същество ВКС сам ще констатира дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, без да е необходимо отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че съдът следва да разгледа жалбата така, както е подадена, в случая като въззивна частна жалба, като всеки друг съдебен акт би противоречал на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и подадената частна жалба да бъде разгледана.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ваня Д. В. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното разпореждане. Релевира доводи за правилност на констатацията за наличието на нередовност на касационната жалба и даването на указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът моли разпореждането да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане № 2116/15.11.2012г. по в. т. дело № 240/2012г. Апелативен съд В. в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с разпореждане № 526/14.11.2012г. на председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, е оставил без движение касационната жалба на Х. Д. С. /посочена от него като „частна жалба”/ и е дал възможност на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи и обоснове кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд, и обоснове на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, както и да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС. Дадени са указания, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
Касаторът е получил копие от разпореждането чрез процесуалния си представител адв. М. С. М. на 21.12.2012г. и с молба вх. № 24/02.01.2013г. е представил вносна бележка за платена държавна такса в размер 15 лв. и е посочил, че жалбата е частна, тъй като с нея се обжалва решение в частта му, с която е отказано разглеждането на евентуално съединен иск, в която част решението има характер на определение. Поради това, че частната жалба е въззивна на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, предпоставките по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1 ГПК не намират приложение.
За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, Апелативен съд В. е приел, че част от недостатъците на касационната жалба не са отстранени – не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е правилно. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа изискване към касационната жалба да се приложат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд е определил срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба, като подробно е посочил какво трябва да съдържа изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Въпреки предоставената възможност и предупреждението, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, касаторът не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно дадените указания. Постановявайки горепосочените разпореждания, въззивният съд е процедирал правилно съобразно разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 1, чл. 285 и чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че подадената жалба е частна, тъй като с нея се обжалва решението в частта му, с която се отказва разглеждането на евентуално съединен иск и в която част решението има характер на определение, с което се оставя без разглеждане част от въззивната жалба. Необсъждането от въззивния съд на релевираните доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която не е разгледан предявеният евентуален иск, поради това, че са направени шест месеца след подаване на въззивната жалба и след изтичане на срока по чл. 250 ГПК, не обосновава извод, че в посочената част решението на първоинстанционния съд има характер на определение.
Първоинстанционният съд изрично е аргументирал непроизнасянето по предявения евентуален иск за присъждане на неустойка и обезщетение за забавено плащане, основан на твърдения за неизпълнение на задължение на ответника по предварителен договор за продажба на недвижим имот за въвеждане на сградата в експлоатация в определен в чл. 3.2. от договора срок, с обстоятелството, че главният иск за присъждане на неустойка за забава за изпълнение на задължението за завършване на строителството на сградата в уговорения срок е приет за доказан по основание и частично доказан по размер. Правилността, респективно неправилността на посочените изводи е предмет на въззивното производство по реда на обжалване на решението и се отнася до правилността на съдебния акт, която преценката е в компетентност на въззивната инстанция. Съгласно чл. 269 ГПК по правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Поради това, че въззивният съд е приел, че оплакванията за пороци на решението във връзка с предявения евентуален иск са наведени шест месеца след подаване на въззивната жалба и след изтичане на срока по чл. 250 ГПК, проверката на правилността на този извод следва да бъде извършена по реда на касационното обжалване на постановеното въззивно решение.
Направеният от частният жалбоподател довод, че съдът следва да разгледа жалбата така, както е подадена, в случая като въззивна частна жалба, като всеки друг съдебен акт би противоречал на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, е неоснователен. В правомощията на въззивната, респективно касационната инстанция, е квалифицирането на подадената от страната „частна жалба” – дали същата представлява частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК или касационна жалба по чл. 283 и сл. ГПК, с оглед естеството на обжалвания съдебен акт – предмет на подадената жалба. Правото на справедлив съдебен процес, регламентирано в чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, в конкретния случай е осигурено чрез възможността за касационно обжалване на въззивното решение при спазване на изискванията на чл. 280 и следващите от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 84 от 11.01.2013г. по в. т. дело № 240/2012г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: