1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
900
С., 21.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 968/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Т. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Д. от РАК, срещу определение № 696 от 12.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 376/2010 г., с което се оставя без разглеждане жалбата му, подадена срещу определение № 97 от 08.02.2010 г. на Русенски окръжен съд по ч. гр. д. № 55/2010 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна жалба по същество.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, второ отделение е оставил без разглеждане подадената частна жалба от Т., като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на касационен контрол.
С определение № 97 от 08.02.2010 г., постановено по в. ч. г. д. № 55/2010 г. Русенският окръжен съд е потвърдил разпореждане на PC [населено място] от 31.07.2009 г. по ч. гр. д. № 4 664/2009 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист.
Правилен и законосъобразен се явява направеният извод от състава на II ТО на ВКС, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като същото не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, с оглед на което частната жалба срещу него е оставена без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 419 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, нито от посочените такива в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. С него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Неточното указание в диспозитива на определението на Окръжен съд [населено място] за възможността за обжалване пред ВКС, не създава за страните процесуални права с каквито те не разполагат съгласно действащата процесуална уредба.
Според действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, I ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, I ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, II ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, II ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, II ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, II ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
При тези фактически данни, определение № 696 от 12.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 376/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 696 от 12.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по ч. т. д. № 376/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: