Определение №341 от 4.5.2012 по ч.пр. дело №172/172 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр. София, 04.05.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 172 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Камбаните Р. И.”, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Иванова К. срещу определение № 27/12.01.2012г. по ч. т. дело № 744/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Камбаните Р. И.”, [населено място] срещу определение № 1147/23.06.2011г. по ч. гр. дело № 2039/2011г. на Софийски апелативен съд, ГК, 3 състав. С определението на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 07.02.2011г. по гр. дело № 1342/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, с което е прекратено производството по т. дело № 1342/2010г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, последното образувано по жалба срещу акт на едноличен арбитър О. С. от 17.05.2010г., с който не е уважено искането на ответника по съответното арбитражно дело да бъде отведен арбитъра от разглеждането на спора по арб. дело № 2/2009г.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост: 1/ съдебният състав на ВКС не е изложил ясни аргументи и не е мотивирал своите правни изводи, че подадената частна касационна жалба не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване; 2/ определението е постановено в нарушение на чл. 274, ал. 3 ГПК; 3/ определението накърнява принципа на равенство на страните в процеса, регламентиран в чл. 9 ГПК, и нарушава правото на защита на касатора.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че доколкото определението по чл. 16 ЗМТА не е акт, постановен в рамките на уреденото в ГПК исково производство, по отношение на него не са налице предпоставките за допустимост на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Изложил е съображения, че по същността си производството по жалба срещу отказа на арбитъра да приеме предявения му отвод е спорно правораздавателно производство, в което съдът действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт – акт, постановен в арбитражен процес, а не като въззивна инстанция, поради което по отношение на това производство правилата на ГПК за въззивното производство се явяват неприложими. Съдебният състав на ВКС, ТК е направил извод, че постановеното от СГС като контролен орган за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, функционално компетентен спрямо СГС по аргумент от чл. 64, ал. 3 и чл. 101 във връзка с чл. 88 ЗСВ и във връзка с чл. 276, ал. 2 ГПК, но не и на касационно обжалване.
Определението на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно. Обжалваното определение на Софийски апелативен съд не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол пред ВКС, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като съобразно правилата за функционална компетентност, Софийски градски съд действа като контролна съдебна инстанция по отношение законосъобразността на обжалвания акт на арбитъра да приеме предявения му отвод, а неговото определение, с което производството по чл. 16 ЗМТА е прекратено, подлежи на последващ контрол за законност пред функционално компетентния Софийски апелативен съд.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27/12.01.2012г. по ч. т. дело № 744/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top