1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
София,14.12.2008 гдина
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч.т.дело № 187/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от едноличен търговец Г. С. В. с фирма „Г. В. – Г.“ [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. И. срещу решение № 397/17.03.2008 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. дело № 2600/2007 г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на едноличния търговец против решение на Районен съд [населено място], III гр. с. по гр. д. № 801/2007 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу него иск за разваляне на сключения договор за аренда от 05.08.2003 г. и се прекратява производството по гр. дело № 2600/2007 г. в тази му част.
Частният жалбоподател счита, че в обжалваната му част решението е неправилно, като в тази насока е изложил и подробни съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да се разгледа по същество въззивната му жалба.
Ответникът по частната жалба П. „Единство“ [населено място], чрез председателя на кооперацията С. Й. Г. е депозирал становище, в което са изложени доводи относно неоснователността на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. дело № 801/2007 г. по описа на Районен съд [населено място] е образувано по обективно съединени искове от П. „Единство“ [населено място] срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 28 от ЗАЗ. Претенцията си ищеца основава на сключен между страните на 05.08.2003 г.договор за преарендуване на земеделски земи – 47,564 дка. С решение № 116/13.07.2007 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от кооперацията иск за разваляне на сключения между страните договор, тъй като в конкретния случай не е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 28 ЗАЗ – приложими са общите правила за разваляне на договорите – чл. 87 от ЗЗД.
Въззивният съд споделя изводите на ПРС, тъй като възможността договора за преарендуване да се развали с просто изявление, а не по съдебен ред прави иска за развалянето му по този начин недопустим, а не неоснователен, но при постановения краен резултат, който го ползва, едноличният търговец няма интерес от жалбата, поради което в тази й част въззивната му жалба е оставена без разглеждане, а производството прекратено.
Постановеният от въззивния съд съдебен акт в обжалваната му част е правилен. Законосъобразен се явява извода, че изправният кредитор по двустранен договор, който може да се развали при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно предупреждение няма правен интерес да иска развалянето му по съдебен ред. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като предмет на процесния договор не е прехвърляне, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти. Касае се за договор за преарендуване на земеделски земи, сключен за срок от 9 години и развалянето му следва да се извърши по предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД ред. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 142 – 6/11.11.1954 г. на Общото събрание на гражданска колегия на Върховен съд. Ал. 2 на чл. 28 от ЗАЗ предвижда, че по съдебен ред се разваля договор за аренда само ако е сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, а случаят не е такъв. В тази връзка наведените от частния жалбоподател доводи са неоснователни.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на едноличен търговец Г. С. В. с фирма „Г. В. – Г.“ [населено място] срещу решение № 397/17.03.2008 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. дело № 2600/2007 г. по описа на същия съд в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: