1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр. София, 02.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 640 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Х. А. от [населено място], [община] срещу разпореждане от 05.06.2012г. по в. гр. дело № 727/2011г. на Шуменски окръжен съд, с което е върната депозираната от Х. Х. А. касационна жалба с вх. № 3694/09.04.2012г. срещу решение от 02.02.2012г. по в. гр. дело № 727/2011г. на Шуменски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. В частната жалба са изложени и доводи за неправилност на въззивното решение. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено с всички законни последици.
Ответницата Л. Р. Ш. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, Шуменски окръжен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., за което жалбоподателят е надлежно уведомен с въззивното решение.
Обжалваното определение е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил решение № 103 от 17.06.2011г. по гр. дело № 567/2010г. на Районен съд Велики Преслав, с което на основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че към 03.06.2008г. съществува вземане на Л. Р. Ш. от Х. Х. А. в размер 1 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2008г. до окончателното плащане, представляващо парично задължение за връщане на предадена по договор за заем от 15.12.2007г. сума, за гарантиране изпълнението на което е издаден запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение № 142/05.06.2008г. и изпълнителен лист от 09.06.2008г. по ч. гр. дело № 177/2008г. по описа на ВПРС. Касае се за иск за парично вземане, цената на който е в рамките на законово установения лимит съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.06.2012г. по в. гр. дело № 727/2011г. на Шуменски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.