3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
София,10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 444/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 269/ 1.IV.2009 г. по т.д. № 997/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението – неправилно въззивният съд е счел, че във въззивната инстанция жалбоподателят може да оттегли иска си, а съгласно чл. 264 ал.1 ГПК може да оттегли или да се откаже от жалбата. Жалбоподателят сочи, че чл. 232 ГПК се прилага в първоинстан -ционното производство, че АДВ и длъжникът се опитват да заобиколят закона, като злоупотребяват с правата си и сключват спогодба, която е държавна помощ и за сключването й трябва разрешение от Европейската комисия, чрез министъра на финансите, съгласно Закона за държавните помощи и съответните европейски нормативни актове. Жалбоподателят излага, че държавата има единствена процесуална възможност да оттегли въззивната си жалба, когато тя и другия кредитор ще понесат присъдените от първата инстанция разходи, в противен случай разходите ще останат в тежест на присъединилия се кредитор, а и адвокатското възнаграждение 180 000 лв. е фиктивно, и то следва да се понесе пропорционално съобразно заявените от кредиторите вземания, затова като оттегли въззивната си жалба, АДВ следва да понесе разноските, присъдени солидарно. В Допълнение към частна жалба жалбоподателят излага и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, основани на качеството необходими другари на двамата кредитори, като въведеното от закона правило за неразделност и общност на делата на отделните необходими другари, налага съгласието на всички другари, включително за отказ от обжалване и за оттегляне на жалба, и за оттегляне на иска.
Ответникът по частната жалба Агенция за държавни вземания
– гр. София оспорва същата, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с обжалваното определение е прекратено производството по делото по искането на първоначалния кредитор за откриване производство по несъстоятелност, и в тази част е обезсилено постановеното решение, намира, че подадената частна жалба е на основание чл. 274 ал. 1 изр. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е обезсилено Решение № 46 от 1.VII.2008 г. по т.д. № 122/ 2006 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането на Агенция за държавни вземания – [населено място] да откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] – [населено място] и в частта, с която АДВ е осъдена да заплати с [фирма] – [населено място] разноски поделото общо 181 807 лв. и е прекратено в тази част производството по делото. Т.д. № 122/ 2006 г. на Пазарджишки окръжен съд е образувано по искане на АДВ – [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник [фирма] – [населено място], по което с Определение № 11/15.1.2007 г. е допуснато присъединяването и е конституиран като ищец [фирма] – [населено място]. С Решение № 46 от 1.VII.2008 г. са отхвърлени исковете на АДВ – [населено място] и на [фирма] – [населено място] за откриване производство по несъстоятелност, АДВ – [населено място] и [фирма]-гр. София са осъдени да заплатят на [фирма] – [населено място] 181 807 лв. разноски по делото, което решение всеки от ищците е обжалвал. С Молба от 13.11.2009 г. по т.д. № 997/2008 г. на П., АДВ – [населено място] е оттеглила молбата за несъстоятелност, на основание чл. 119 ал. 1 ГПК (отм.) във връзка със започнало доброволно погасяване на задълженията, длъжникът в съдебно заседание на 3.III.2009 г. е заявил, че не възразява да се прекрати делото по отношение на АДВ и да се обезсили решението в тази част, както и в частта, с която са му присъдени разноски, като се отказва от разноските срещу АДВ. Производството по делото продължава по искането на присъединилия се кредитор [фирма]
– гр. София за откриване на производство по несъстоятелност.
Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.
Частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва определение, с което във въззивната инстанция, поради оттегляне на иска на друг ищец – първоначалния кредитор, и дадено съгласие на ответника, на основание чл. 119 ал. 1 ГПК (отм.) производството по делото е прекратено по отношение на първоначалния кредитор и е обезсилено постановеното решение в частта, с която искът на първоначалния кредитор е отхвърлен и в частта, с която е осъден да плати на длъжника разноски по делото 181 807 лв. общо с присъединилия се кредитор.
Въпросът за дължимите по делото разноски ще се реши при произнасяне по въззивната жалба на присъединилия се кредитор срещу постановеното решение. Въззивният съд следва да съобрази, че искът на първоначалния кредитор е оттеглен във въззивното производство, както и размера на заявените от всеки от кредиторите вземания, за да определи разноските, дължими от присъединилия се кредитор за първоинстанционното производство. Въпросът за разноските не обуславя наличие на правен интерес у частния жалбоподател да обжалва определението, с което поради оттегляне на иска на първоначалния кредитор, е прекратено производството по делото в тази част и е обезсилено решението, с което е отхвърлено искането на този кредитор за несъстоятелност.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 269/ 1.IV.2009 г. по т.д. № 997/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: