3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 23.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 32 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Ваня Иванова срещу определение № 11403/22.07.2011г. по ч. гр. дело № 8969/2011г. /погрешно посочено ч. гр. дело № 6482/2011г./ на Софийски градски съд, ІV-Д въззивно отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1207/15.04.2010г. по гр. дело № 736/2010г. на Районен съд Разград, с което е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] осъдителни искове чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответното дружество в О. АД до размера на вземането на ищеца от 211 731,28 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради това, че връченото запорно съобщение от ДСИ към Разградски районен съд на 10.10.2010г. е на лице И. М., което не е служител на дружеството по трудово или по гражданско правоотношение. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. Ц. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като всички законоустановени срокове за обжалване са изтекли.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на ответника срещу определението, с което е допуснато обезпечение на предявените срещу него искове чрез запор на банковата му сметка в О. АД, Софийски градски съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 396, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че запорното съобщение от ДСИ към Разградски районен съд е надлежно връчено на частния жалбоподател на вписания в Търговския регистър адрес на управление, на служител на дружеството на 10.10.2010г., а частната жалба е депозирана едва на 26.05.2011г.
Законосъобразно съдебният състав е констатирал връчване на запорното съобщение на 10.10.2010г. на ответника по исковата молба – частен жалбоподател. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица се извършва на последния, посочен в съответния регистър адрес, в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В конкретния случай запорното съобщение е изпратено на регистрирания в търговския регистър адрес на управление на [фирма] – [населено място], район „Т.,[жк], № 13 от Държавен съдебен изпълнител към Районен съд Разград и е получено за ответното дружество от И. М. – служител на 10.10.2010г. На посочения адрес са изпратени препис от исковата молба с приложенията, същите са получени на 14.06.2010г. за [фирма] от И. К. М. – служител и в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба с приложени към него доказателства, без да направи възражение за начина на връчване. Препис от определението за частично прекратяване на производството от 28.03.2011г. по гр. дело № 51574/2010г. на Софийски районен съд, ГО, 66 състав е връчен на ответника на същия адрес, получен е за него от същото лице – И. К. М. на 18.05.2011г. и в публичното заседание на 25.05.2011г. процесуалният представител на ответното дружество не е възразил срещу начина на връчване на определението, нито е оспорил отразеното в разписката, че И. М. е портиер. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че след като И. М. неколкократно е получавал съобщения по конкретното дело за ответното дружество на адреса му на управление, вписан в търговския регистър, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК /на 14.06.2010г., 10.10.2010г. и 18.05.2011г./, в първите два случая в качеството си на служител, а в последния в качеството си на портиер, в отговор на които дружеството е предприело определени процесуални действия, то И. М. е от кръга на лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК. Следователно едноседмичният срок за обжалване на определението на съда по обезпечение на предявените искове по чл. 396, ал. 1 ГПК е започнал да тече от 10.10.2010г., поради което подадената на 26.05.2011г. частна жалба е просрочена, както правилно е приел въззивният съд.
По изложените съображения обжалваното определение на въззивния съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11403 от 22.07.2011г. по ч. гр. дело № 8969/2011г. /погрешно посочено ч. гр. дело № 6482/2011г./ на Софийски градски съд, ІV-Д въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.