ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
София 22.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 507/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Н. – от гр. П. срещу Решение № 792 от 21.V.2008 г. по гр.д. № 2961/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 92 от 10.VІІ.2007 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 425/ 2007 г., с което Ц. И. Н. е осъден да заплати на Т. П. Г. сумата 10 000 лв., дължима по запис на заповед от 20.ІІІ.2005 г., със законната лихва от 22. ХІІ.2006 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано и сочи основания за касационно обжалване: 1. противоречие на решението с практиката на ВКС за нищожните сделки поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, 2. противоречие на решението с практиката на ВКС за гранционната функция на записа на заповед, когато е издаден като обезпечение по каузална сделка и в противоречие с тази за новиране на задължения с едностранна сделка, 3. случаят е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото, в подкрепа на които основания представя решения на ВКС.
Ответницата по жалбата Т. П. Г. – от гр. П. с Отговор от 15.VІІ.2008 г. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, като излага и съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложеното в жалбата и от данните по делото следва да се приеме, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по възражението на ответника за нищожност на записа на заповед (поради противоречие със закона и на добрите нрави) и по възражението, че не е налице новация на задължението, както и по съществен процесуалноправен въпрос – трябва ли по предявен осъдителен иск за дължима въз основа на запис на заповед сума, съдът да разгледа и каузалното правоотношение, създадено между страните. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за касационно обжалване противоречие с практиката на ВКС по изложените по-горе въпроси – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и че са разрешени от въззивния съд въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Действително с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, за което е съобразил практиката на ВКС и конкретно Решение № 1414/ 2003 г. по гр.д. 2264/ 2002 г. на ВКС, ІІ т.о., като въз връзка с оспорването на иска от ответника, е проверил и обсъдил фактите и обстоятелствата относно каузалната сделка, обусловила издаването на записа на заповед, за което е изложил подробни съображения, включително за новиране на задължението по взаимно съгласие на страните. Това, че съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника по делото, не дава основание да се приеме, че решението противоречи на практиката на ВКС относно гранционната функция на записа на заповед, когато е издаден като обезпечение по каузална сделка и на тази, касаеща новиране на задължения. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС по изложените въпроси, включително за действителността на задължението, поето със записа на заповед и за значението на каузалната сделка, за което се е позовал на Решение № 1414/ 29. Х.2003 г. по гр.д. № 2264/ 2002 г. и приетото в обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в представените от жалбоподателя Решение № 1270/ 20. Х.1999 г. по гр.д. № 564/ 1999 г., Решение № 1* от 20. Х.1999 г. по гр.д. № 564/ 1999 г., Решение № 1221/ 30. ХІ.2000 г. по гр.д. № 1305/ 2000 г. и Решение № 26/ 24.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 1143/ 2003 г.
Възраженията на жалбоподателя за нищожност на записа на заповед поради нарушение на закона и на добрите нрави са обсъдени от въззивния съд съобразно поддържаните от него обстоятелства при издаване на записа на заповед, като законът не предвижда основание за нищожност поради нарушение на закона “забрана за обогатяване за чужда сметка”. За да е валиден записът на заповед, като абстрактна сделка, законът не въвежда правило за еквивалентност на престации, затова няма отношение към спора възражението на ответника, че е получил заем в минимален размер през 1996 г. и че многократно е завишена сумата, посочена в записа на заповед. Поради това неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, установена с представените Решение № 1444/ 4. ХІ.1999 г. по гр.д. № 753/ 1999 г. и Решение № 561 от 6. Х.2004 г. по гр.д. № 1885/ 2003 г., които решения се отнасят за недействителност (нищожност) на договор поради липса на еквивалентност в насрещни престации и за нищожност на клауза за неустойка поради противоречие на неустойката с добрите нрави.
Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС относно приета от въззивния съд извършена новация на задължението, за която практика жалбоподателят представя Решение от 9. ХІІ.2004 г. по гр.д. № 2109/ 2003 г. и Решение № 789/ 22.ІV.2002 г. по гр.д. № 2292/ 2001 г., които касаят договори и нямат отношение към записа на заповед, като едностранна сделка.
Оплакванията на жалбоподателя по същество представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Същите не обосновават основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като разрешеният от съда материалноправен въпрос определя основателността на иска и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора на страните, за което е изложил съображения, а разрешеният процесуален въпрос е за допустимостта на възраженията на ответника по иска за заплащане на сумата, за която се е задължил със записа на заповед, които въпроси въззивният съд е разрешил в съответствие с установената практика на ВКС по тези въпроси.
Не е налице и поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 792 от 21.V.2008 г. по гр.д. № 2961/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: