ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 393
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 120/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. П. – от гр. С. срещу ЗАД ”А” – гр. С. срещу Решение № 175 от 8. Х.2009 г. по т.д. № 347/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 4/ 3.ІV.2009 г. по т.д. № 57/ 2008 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за разликата над 25 000 лв. до предявения размер – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 5. ХІІ.2006 г. в гр. Г., с л.а., управляван от Е. Д. Шафкъ, довело до смъртта на 19.І.2007 г. на Д. М. М. Жалбоподателката прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която искът е отхвърлен над 25 000 лв. до 80 000 лв. – нарушен е чл. 51 ал. 2 и ЗЗД, тъй като не може вредите от прекратяването на един човешки живот да се определят на 50 000 лв., като съдът неправилно е приел, че от значение за определяне размера на обезщетението са реално претърпените вреди, а не размерът, в който отговаря застрахователят, като нормативно е определен минималният размер. Жалбоподателката поддържа че неправилно съдът е определил размера на съпричиняването, като е установено от двете автотехнически експертизи, че ако виновният водач се е движел с максимално разрешената скорост, е могъл да избегне злополуката. В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материал- ноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя копия от: Р. №52/17.ІІІ.2009 г. по т.д. №83/2009 г. на ВАС, Р. №22/10. Х.2008 г. по т.д. № 36/ 2008 г. на Силистренски окръжен съд, Р. от 23.ІІІ.2009 г.по гр.д. №1756/2007 г. на СГС, Р. №8/24.ІІІ.2009 г. по гр.д. №16/2009 г. на БАС и решения на ВКС: Р. № 238/20.VІ.2008 г. по т.д. №924/2008 г., Р. №43/16.ІV.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. и Р. №648/ 7. Х.2008 г. по т.д. № 297/ 2008 г.
Ответникът по жалбата ЗАД “А” АД – гр. С. не излага становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който съответно е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката в Изложението за допускане на касационно обжалване не сочи кой е разрешеният по делото материалноправен въпрос, релевантен за делото, но с оглед съображенията, съдържащи се в касационната жалба и представените копия от съдебни актове, могат да се изведат тези въпроси: за размера, в който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД и за съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия и размера му, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му. По тези въпроси жалбоподателката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Тъй като първоинстанционното решение, като необжалвано от ответника в частта, с която искът е бил уважен за 20 000 лв., е влязло в законна сила и със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът, че са налице условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищцата неимуществени вреди следствие загубата на баща й, предмет на обсъждане са въпросите за приноса на пострадалия в настъпване на вредоносния резултат и за размера на обезщетението.
За да отмени решението в частта, с която първоинстанцион – ният съд е уважил иска за разликата над 25 000 лв. до 80 000 лв. и да го отхвърли за тази разлика – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на баща й в резултат на ПТП, по вина на Е. Д. Шафкъ, с л.а.”Ф” с д.к. № С* който има с ответника договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, въззивният съд с оглед споразумението по НОХД №186/2007 г. на СОС, имащо значение на влязла в сила присъда, е приел, че застрахованият е причинил виновно смъртта на пострадалия и отговаря за претърпените от това от децата му неимуществени вреди. Като е изложил, че са налице основания за деликтна отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД на застрахованото лице, следователно – и основания за ангажиране отговорността на застрахователя в идентичен размер, съдът е определил размера на обезщетението 50 000 лв. съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, като е отчел добрите близки отношения на ищцата с баща й, възрастта им, която предполага, по-зряло и осмислено отношение към факта на смъртта, както и липсата на доказателства за отражението в душевната сфера и преживяванията на ищцата от загубата на баща й извън обичайните, и е приел за основателно възражението на застрахователя по чл. 226 ал. 2 КЗ за съпричиняване от пострадалия. Въз основа данните по делото, че сблъсъкът между двете превозни средства, е резултат от виновното поведение на двамата водачи и че деликвентът е могъл да избегне злополуката, ако се е движел с разрешената от закона скорост, както и че до злополука не би се стигнало, ако увреденият не е предприел неочаквана и несъобразена с правилата за безопасност маневра по пресичане на пътното платно пред задминаващия го лек автомобил, с оглед механизма на настъпване на ПТП, съдът е определил съпричиняване на пострадалия 50%.
По разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за съпричиняването на пострадалия, неоснователно жалбоподателката поддържа, че е налице противоречива съдебна практика. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото – загубата от ищцата на близък човек, възрастта на двамата, отношенията на обич и разбирателство – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лв. от загубата на бащата на ищцата, не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид причинени неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. С представените от жалбоподателката копия от съдебни актове не се доказва да е присъдено обезщетение на дъщеря, която е в зряла възраст – на 44 г. – от загуба при ПТП на баща, което да е в размер, различаващ се от този, присъден от въззивния съд. Затова, ако се приеме, че въпросът за размера на неимуществените вреди, се решава противоречиво от съдилищата, както поддържа жалбоподателката, този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС за определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди съобразно установения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.
Въпросът за приноса на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат, е въпрос, конкретен за всяко дело, специфичен с оглед данните по отделното дело и обуславя решаващата воля на съда, който разглежда спора, и който решава въпроса въз основа на събраните доказателства. За да приеме, че пострадалият е допринесъл в равна степен с деликвента за настъпване на злополуката, съдът е изложил обосновани съображения при съобразяване на обстоятелствата, имащи значение за настъпване на вредоносния резултат, включително механизма на удара, установен от изслушаната автотехническа експертиза. Съпричиняването на пострадалия съдът е определил съобразно трайноустановената практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като жалбоподателката не доказва въззивният съд при идентична фактическа обстановка да е решил въпроса за съпричиняването в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение – не е налице по този въпрос основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 175 от 8. Х.2009 г. по т.д. № 347/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 4/ 3.ІV.2009 г. по т.д. № 57/ 2008 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за разликата над 25 000 лв. до предявения размер, за която разлика искът е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: