ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 29.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 493/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” АД – гр. С. срещу Решение № 189 от 7.І.2008 г. по гр.д. № 1068/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 11. Х.2005 г. по гр.д. № 86/ 2005 г. на СГС, с което е отхвърлен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от “У” ООД – гр. С. срещу “С” АД – гр. С., с ново наименование “Е” АД – гр. С., и е постановено друго, с което е обявен за окончателен сключеният от страните на 30. ХІ.2001 г. предварителен договор за магазин № 2, находящ се в гр. С., ж.к. ”Л”, блок № 39, партер, при цена 25 000 щ.д., изплатена изцяло.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доказателствената тежест за установяване изпълнение на задълженията на купувача за плащане на цената, и поради нарушение на материалния закон – чл. 87 ал. 1 и ал. 4 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД, както и оплакване за необоснованост на решението.
В Молба от 16.VІ.2008 г. жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата и е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Представя решения на ВКС: № 532/ 5.VІІ.1996 г. по гр.д. № 47/ 1996 г., № 26/ 9.І.1970 г. по гр.д. № 2654/ 1970 г. и № 693/ 7.VІІ.2002 г. по гр.д. № 338/ 2001 г. и Решение от 22. ХІ.2004 г. по гр.д. № 682/ 2003 г. на ВТАС.
Ответникът по жалбата “У” ООД – гр. С. оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, поради което и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, който иск въззивният съд е уважил, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл, за които въпроси поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят иска да се има предвид приетото в Решение № 693 от 7.VІІ.2002 г. на ВКС по гр.д. № 338/ 2001 г., че не може да бъде уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота. Изложеният въпрос съставлява материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, и който е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото, по който въпрос практиката на ВКС е безспорна и трайно установена. За да приеме, че е неоснователен доводът на ответника, че не е собственик на имота, съдът е обсъдил събраните доказателства и е направил извод, че продавачът се легитимира като собственик. По този въпрос жалбоподателят не излага никакви конкретни съображения, за да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че въззивният съд е разрешил и следните материалноправни въпроси: може ли купувачът по предварителен договор да направи възражение за неизпълнен договор и за едновременност на изпълнението, и кога неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Въпросите са съществени, тъй като от тях зависи изходът на делото.
По възражението на ответника, че е развалил Договора от 30. ХІ.2001 г. поради неизпълнение задължението за плащане на цената, съдът е посочил, че ищецът след 2.І.2003 г. е спрял да плаща вноските, получил е на 7. ХІІ.2004 г. отправената от продавача нотариална покана, в която се сочи неизплатена цена 2 657 щ.д. и е стигнал до извод, че не са налице условията за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД. Съдът е счел, че продавачът не е дал подходящ срок за изпълнение, както го задължава чл. 87 ал. 1 ЗЗД, че дължимата сума е незначителна с оглед интереса на кредитора – чл. 87 ал. 4 ЗЗД и че ответникът не е предприел действия за връщане на получената част от цената и е приел и неиздължената част, без да се противопостави.
Въпросите за правото на купувача по предварителен договор да направи възражение за неизпълнен договор и за едновременност на изпълнението, и затова кога неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с тази, изложена в решенията, представени от жалбоподателя. Законосъобразно с обжалваното решение е прието, че плащането на остатъка от цената след 2.І.2003 г. не е по причина, за която длъжникът отговаря по смисъла на чл. 87 ал. 1 ЗЗД, за да е основание продавачът да развали договора. Близо една година след последното плащане продавачът не е предприел някакви действия спрямо купувача, с които да покаже, че задължението за плащане на цената не е изпълнено изцяло, нито действия за прехвърляне правото на собственост, задължението за което настъпва след плащане на цената, което дава основание да се приеме, че купувачът основателно отказва да изпълни остатъка от задължението си и възразява за едновременност на изпълнение на задълженията. Не е налице виновно неизпълнение на купувача, поради което е неоснователно изявлението на продавача за разваляне на договора. Законосъобразен и в съответствие с данните по делото е и изводът, направен в решението, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 87 ал. 4 ЗЗД – неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, при неплащане на остатъка от цената 2657 щ.д., при цена на имота 2 щ.д.
Не може да се приеме, че жалбоподателят е обосновал основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, който, като не е изложил съществените материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, не е обосновал защо счита, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не е достатъчно жалбоподателят само да приложи копия от посочените решения. Позоваването на Решение № 535/ 5.VІІ.1996 г. по гр.д. № 47/ 1996 г. на ВКС за разваляне на договор поради късно изпълнение на срочно изпълнение, няма отношение по изложените по-горе материалноправни въпроси – за основателността на изявлението на продавача за разваляне на договора в случай на неизпълнение от купувача не по причина, за която той отговаря и за невъзможността за разваляне при незначителност на неизпълнението. Приетото от ВКС в Решение № 26/ 9.І.1970 г. по гр.д. № 2654/ 1970 г. за приложението на чл. 297 ЗЗД няма приложение към настоящия случай, в който цената изцяло е изплатена към датата на постановяване на решението по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Не може да се приеме, че с представянето на копие от Решение по гр.д. № 682/ 2003 г. на ВТАС, жалбоподателят е доказал, че е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – въз основа на това решение не може да се приеме, че посочените съществени материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Направените в представеното решение правни изводи са обусловени от фактите по конкретното дело, които не могат да бъдат идентични с тези, установени между страните по настоящото дело.
Не са изложени от жалбоподателя съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 189 от 7.І.2008 г. по гр.д. № 1068/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: