ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
София, 13.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 588/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” Е. – гр. С. срещу Решение от 2.VІ.2008 г. по гр.д. № 3704/ 2007 г. на СГС, с което е оставено в сила Решение от 10.ІV.2007 г. по гр.д. № 11 756/ 2005 г. на СРС, 77 с., с което е отхвърлен предявеният от “А” Е. – гр. С. срещу М. П. М. и Х. А. М. – двамата от гр. С. иск за сумата за сумата 3 295.57 лв. – левова равностойност на дължими 1 685 евро по Договор от 31.VІІІ.2005 г. и сумата 95 лв. – обезщетение за забава. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост на решението, за което обсъжда събраните доказателства.
Жалбоподателят в писмено Изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – счита, че въззивният съд, като не е обсъдил вцялост всички доказателства, чрез неточно и неправилно прилагане на закона, се е произнесъл по едно правоотношение в разрез със закона и нормите на нормалната логика. Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл, че не съществува договорното правоотношение и че липсват доказателства за извършен превоз, а страните не спорят, че такъв е осъществен, в който смисъл са и доказателствата. Затова заключава, че касационната инстанция би могла да въздейства дисциплинарно за точното прилагане на закона във връзка с обсъждане и произнасяне по всички доказателства за постановяване на правилни и мотивирани съдебни решения.
Ответниците по жалбата М. П. М. и Х. А. М. – двамата от гр. С. с писмен Отговор излагат съображения, че не са налице условията на чл. 280 ал. 3 ГПК за допустимост на касационно обжалване, както и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е “от значение за точното прилагане на закона”. Подробно развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост на решението съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че постановеното от ВКС решение би могло да въздейства дисциплинарно по отношение на точното прилагане на закона във връзка с обсъждането от въззивния съд на всички доказателства с оглед постановяване на правилни и мотивирани решения. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Като е основал съображенията си на фактите по конкретното дело, посочил е бланкетно текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и не е аргументирал твърденията си кои са разрешените от въззивния съд съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси и какво е значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 2.VІ.2008 г. по гр.д. № 3704/ 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ ”б” отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: