ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
София 23.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 424/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. – гр. С. срещу Решение № 258 от 7.V.2008 г. по гр.д. № 191/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 167 от 7. ХІ.2007 г. по гр.д. № 956/ 2007 г. на Плевенски районен съд и е постановено друго, с което “Б” Е. – гр. П. е осъдено да заплати на “П” Е. – гр. П. сумата 3 839.74 лв. – част от възнаграждение, дължимо по договор за изработка, със законна лихва от 22.ІІІ.2007 г. и сумата 200 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 4. Х.2005 г. – 22.ІІІ.2007 г.
Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването, че съдът незадълбочено е обсъдил доказателствата, неправилно е преценил Фактура № 2002/ 4. Х.2005 г. и фискален бон от касов апарат относно плащане в брой и на сумата 3839.74 лв., като неправилно не е приложил режима на чл. 327 ТЗ. За задължението на търговеца при издаване на фактурата да издава касова бележка при действието на Наредба № 4/ 16.ІІ.1999 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, жалбоподателят представя копие от Решение № 1* от 28.І.2006 г. по адм.д. № 10 795/ 2005 г. на ВАС, 5 чл. състав, а за доказателствената сила на представените фактура и касов бон, удостоверяващи плащане в брой на въпросната сума, представя копие от Решение № 523 от 26.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 1308/ 2001 г. на ВКС.
Ответникът по жалбата “П” Е. – гр. П. оспорва същата, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл, нито основанието, на което обосновава искането за допускане на касационно обжалване. С оглед данните по делото следва да се приеме, че същественият процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е, каква е доказателствената стойност на подписана от страните фактура и приложен към нея дневен финансов отчет на ищеца относно отразените средства като ”безналични” – дали същите удостоверяват извършено плащане. С оглед представеното копие от решение на ВКС, следва да се приеме, че жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Очевидно решението по посоченото адм.д. на ВАС не може да бъде съобразено, тъй като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е, същественият въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
За да приеме, че сумата, предмет на спора, не е платена от ответника, въззивният съд е посочил, че във финансовия отчет сумата е посочена като ”безналична”, приел е, че безналични или безкасови са плащания, които се извършват със задължаване или заверяване на банкови сметки и съобразно чл. 305 ТЗ, тъй като ответникът не е представил доказателства да е заверил сметката на ищеца или да е изплатил сумата в брой, е заключил, че ответникът дължи сумата.
Като се е произнесъл по така изложения съществен процесуален въпрос, въззивният съд не го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с представеното с жалбата решение. За да приеме, че ответникът дължи претендираната сума, съдът е изходил от приложения към фактурата дневен финансов отчет, в който сумата е посочена като “безналична”. В тази връзка съдът е приложил правилата за доказателствената тежест и е приел, че ответникът не е изплатил търсената сума, тъй като не е представил доказателства да я е платил безкасово или в брой. Този извод не е в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с приетото от ВКС в Решение № 523/ 26.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 1308/ 2001 г. в смисъл, че фактурата и касовия бон удостоверяват предаването на стоката, както и изпълнение на задължението на продавача за плащане на цената, в случаите, в които в касовия бон не е изрично отразено, че заплащането ще се извърши по банков път, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 258 от 7.V.2008 г. по гр.д. № 191/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: