ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
София 14.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 426/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. А. Н. – от гр. С. срещу Разпореждане от 23. Х.2008 г. по гр.д. № 2330/ 2007 г. на Софийски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се даде ход на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2 и ал. 2, във вр. чл. 286 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателя с Разпореждане от 7.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2330/ 2007 г. на САС: 1. да посочи разрешения от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, както и 2. да обоснове приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и да посочи конкретни решения на ВКС, в противоречие с които поддържа, че е разрешен спорът с обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателят е отстранил първата посочена нередовност, но не е представил решения на ВКС. Затова с обжалваното разпореждане е върнал касационната жалба.
Разпореждането е неправилно. Тъй като жалбоподателят поддържа, че разрешеният от въззиввния съд съществен материалноправен въпрос за приложението на принципа за справедливост, установен от чл. 52 ЗЗД, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, неправилно въззивният съд го е задължил да посочи тази практика и да приложи конкретни решения на ВКС, и поради неизпълнение на тези указания е върнал касационната жалба като нередовна. Задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК включва актовете на нормативно тълкуване – ППлВС, приети при действието на ЗУС (отм.), ТР на ВКС, приети при действието на ЗСВ, както и трайната, непротиворечива съдебна практика, включително постановените по конкретни дела решения на ВКС, които без да притежават задължителната сила на тълкувателните решения, са постановени при спазване на указанията, дадени в актовете на нормативно тълкуване на ВКС, в който смисъл съставляват повтарящо се непротиворечиво тълкувателно разрешение. Тъй като се касае до практика на ВКС, очевидно същата е известна на прилагащите я касационни съдии, поради което не следва да се изисква от жалбоподателя да представи известна на касационната инстанция практика на ВКС.
По изложените съображения разпореждането, с което е върната касационната жалба поради непосочване и непредставяне на решения на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за даване ход на касационната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23. Х.2008 г. по гр.д. № 2330/ 2007 г. на Софийски апелативен съд за връщане на касационна жалба вх. № 4* от 2.VІІ.2008 г., подадена от Б. А. Н. – от гр. С. срещу Решение № 120 от 30.V.2008 г. по гр.д. № 2330/ 2007 г. на САС.
ВРЪЩА делото на същия съд за даване ход на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: