ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
София 22.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 514/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” АД – гр. С. срещу Решение № 105 от 12.V.2008 г. по гр.д. № 364/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 29. ХІ.2007 г. по гр.д. № 4173/ 2006 г. на Софийски градски съд, І отд., с което “З“Е. нс” АД – гр. С. е осъдено на основание чл. 226 КЗ да заплати на В. В. Н. – от гр. С. сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на сина й И. В. Н. в резултат на ПТП, със законната лихва от 16.ІІІ.2006 г., като увреждащият автомобил е бил застрахован по риска “гражданска отговорност” при ответника и искът е отхвърлен срещу Г. ф. – гр. С., като жалбата е срещу въззивното решение В ЧАСТТА, с която искът е уважен над сумата 20 000 лв.
Жалбоподателят излага, че решението в тази част е незаконосъобразно – нарушен е чл. 52 ЗЗД и обезщетението е прекомерно завишено.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата Г. ф. – гр. С. и В. В. Н. – от гр. С. не изразяват становища по същата, нито по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, като поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 КЗ и в какъв размер следва да се определи следващото се на ищцата – майка на загиналия – обезщетение за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото. Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че разрешеният от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона, като доводите за прекомерност на обезщетението и определяне на размера му в нарушение на чл. 52 ЗЗД, по същество представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не обосновават поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Последното не е налице, тъй като разрешеният от съда материалноправен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 105 от 12.V.2008 г. по гр.д. № 364/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 29. ХІ.2007 г. по гр.д. № 4173/ 2006 г. на СГС, І отд., В ЧАСТТА, с която искът по чл. 226 КЗ е уважен над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: