ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
София, 14.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 558/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на И. А. С. и В. П. С. – двамата от гр. П. срещу Определение № 1* от 20.V.2010 г. по ч.гр.д. №1137/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 19.ІІ.2010 г. по гр.д. № 17634/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което е отказано да се присъдят на ответниците разноски по делото. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат определението да се отмени и да се присъдят исканите разноски, както и тези за въззивната инстанция. В Приложение към касационна жалба и в Уточнение към касационна жалба излагат, че по съществения правен въпрос: за правото на ответника на разноски при прекратяване на делото, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Опр. № 125/27.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №474/2008 г., Опр. № 82/19.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 60/2009 г. и Р. № 117/19.І.1961 г. по гр.д. № 8998/ 1960 г., и в противоречие с практиката на ВАС, съдържаща се в посочените две определения.
Ответникът по частната жалба “Д” АД – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отказано да се присъдят разноски, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион -ното определение, с което е отказано да се присъдят на ответниците разноски по делото, по съображения, че съгласно чл. 78 ал. 4 във вр. ал. 2 ГПК, правото на ответника на разноски при прекратяване на делото, е в зависимост от поведението му спрямо ищеца. Направен е извод, че ищецът преди завеждане на делото е отправил регресната си претенция към ответниците, с предупреждение, че при липса на изпълнение, ще я предяви по съдебен ред, затова непредприети действия от ответниците за отказ от наследство преди предявяване на иска, съдът е преценил като обстоятелство, даващо повод за предявяване на иска, поради което не е присъдил разноски на ответниците при прекратяване на делото.
С оглед изложения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос и съобразно данните по делото, може да се изведе разрешеният по делото въпрос: дължат ли се на ответниците разноски по делото при прекратяването му поради оттегляне на иска, и когато ответниците са дали повод за предявяване на иска, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи основателността на искането за разноски. По този въпрос касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като е решен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС по приложението на чл. 64 ал. 3 ГПК, респ. чл. 64 ал. 3 и 65 ал. 2 ГПК (отм.), която е в смисъл, че при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното – когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяване на делото. В този смисъл е Опр. на ВКС № 169/26.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 166/ 2010 г. и Опр. №207/ 16.ІV.2010 г. по ч.гр.д. № 216/2010 г. на ВКС, постановени по приложението на чл. 78 ал. 4 ГПК. Отказът от наследство, въз основа на който ищецът е оттеглил иска си, ответниците са направили след предявяване на иска и с така извършените действия са лишили ищеца от възможност да прецени, че е безпредметно да води иска, в който смисъл не е налице изискването на чл. 78 ал. 2 ГПК ответниците да не са дали повод за завеждане на делото. Не се дължат на ответниците разноски при прекратяване на първоинстанционното производство, а поради неоснователност на частната жалба, не им се дължат разноски и за въззивното производство. Неоснователно жалбоподателите се позовават на съдебни актове, които нямат приложение по разрешения процесуалноправен въпрос: Опр. № 125/27.ІІ.2009 г. по ч.т.д. №474/2008 г. касае доказването на направени разноски, Опр. № 82/19.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 60/2009 г. е за разноски по евентуален иск, а Р. № 117/19.І.1961 г. по гр.д. № 8998/ 1960 г. съдържа произнасяне, че за присъждане на разноски, съдът не разглежда спора по същество, а определенията, постановени от ВАС, не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване,поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 20.V.2010 г. по ч.гр.д. № 1137/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: