ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
София, 24.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 530/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” ООД – гр. П. срещу Решение № 565 от 17.І.2008 г. по гр.д. № 855/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 221 от 24.VІІ.2007 г. по гр.д. № 352/ 2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ”А” ООД – гр. П., чрез синдика М. С. Н. срещу “С” А. – гр. П. иск за сумата 105 374.40 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за охрана за посочения период и иск за сумата 3000 лв. – обезщетение за забавено плащане за посочения период.
Жалбоподателят поддържа, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, излага и съображения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени – те правила, довело до погрешни правни изводи, в която връзка обсъжда събраните доказателства.
С молба от 8.VІІ.2008 г. жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и с чл. 134 ал. 2 ГПК (отм.) – неправилно е приел, че щом не е оспорил подписа си на Споразумение от 4.ІІІ.2003 г., не може да опровергае съдържанието на документа, като се позовава на Решение № 1* от 22.VІІ.1961 г. по гр.д. № 4996/ 1961 г. на ВКС и на Решение № 933 от 11.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1711/ 2002 г., копия от които представя.
Ответникът по жалбата “С” А. – гр. П. оспорва същата, като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено възражение, изразява и становище по искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи съществения процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл – оспорване на подписан от страните частен писмен документ и доказване основателността на оспорването – и поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
За да приеме, че е неоснователен искът за заплащане на възнаграждение по Договор за охрана, съдът е основал изводите си на подписано от страните С от 4.ІІІ.2003 г., съдържащо изявленията им за намаляване обема на дейността, уговорен с Договора за охрана и затова, че нямат финансови претенции помежду си във връзка със същия договор. По оспорването от ищеца на съдържанието на Споразумението, съдът е изложил, че няма оспорване на подписа, затова съдържащото се волеизявление не е оборено, като ищецът не е ангажирал доказателства за антидатиране на документа, и въз основа на Споразумението съдът е направил правните си изводи.
Като се е произнесъл по посочения съществен процесуален въпрос, въззивният съд не го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с представените с жалбата решения на състави на ВКС. Споразумението от 31.ІІІ.2004 г. е частен диспозитивен документ, с който страните са променили уговореното в Договора за охрана. За да е основателно възражението на ищеца срещу Споразумението – подписан от него частен диспозитивен документ – и да обори клаузите на Споразумението (включително за изпълнението на задълженията на ответника) в твърдения смисъл, ищецът следва да представи доказателства в същата надлежна форма (писмена), каквато има Споразумението – чл. 134 ал. 1 б. ”е” ГПК (отм.), каквито не представя. Ищецът не може с гласни доказателства да установи възражението за привидност на съгласието, съдържащо се в Споразумението, тъй като по делото няма начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134 ал. 2 ГПК (отм.).
Поради изложените съображения приетото от въззивния съд, че няма оспорване от ищеца на Споразумението, не са в противоречие с практиката на ВКС и конкретно с Решение № 1414/ 22.VІІ.1961 г. по гр.д. № 4996/ 1961 г., отнасящо се да привидност на цена на недвижим имот, посочена в нотариален акт, в който случай съдът не е допуснал гласни доказателства поради липса на начало на писмено доказателство по чл. 134 ал. 2 ГПК (отм.). Изводът на съда не е в противоречие и с Решение № 933 от 11.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1711/ 2002 г. на ВКС, което се отнася за споразумения без достоверна дата и което решение няма отношение към оспорване съдържанието на Споразумението от 4.ІІІ.2003 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 565 от 17.І.2008 г. по гр.д. № 855/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: