ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
София, 25.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 622/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. – от гр. Ш. срещу Решение № 322 от 24.VІ.2008 г. по гр.д. № 1003/ 2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с което е оставено в сила Решение № 2* от 13.VІІ.2007 г. по гр.д. № 7858/ 2003 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. А. Г. срещу “А” О. – гр. В. иск за връщане на сумата 2500 лв. – платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за СМР, със законната лихва.
Жалбоподателката излага съображения в подкрепа на оплакването, че съдът не е разгледал и обсъдил събраните доказателства, извън вниманието му са останали важни писмени доказателства и немотивирано е дал вяра на съставена след предявяване на иска телеграма от 3. ХІІ.2003 г. Жалбоподателката обсъжда доказателствата по делото и въз основа на същите прави извод, че е платила цялата сума по договора за СМР, включително и сумата 2500 лв. В писмено Изложение сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд: че е установил, че не е внесена сумата 2500 лв.
Ответникът по жалбата “А” ЕО. – гр. В. оспорва същата, като недопустима, тъй като не са посочени конкретни основания за допускане на касационно обжалване, евентуално оспорва и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за сумата 2500 лв., претендирана на отпаднало основание, като заплатена по Договор от 25.VІ.2003 г. за СМР, каквито работи ответникът не е извършил, въззивният съд е приел, че с оглед забраната на свидетелски показания за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения – чл. 133 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.) – ищцата не е установила с писмени доказателства издължаването на уговореното възнаграждение, включително и сумата 2500 лв., като събраните свидетелски показания са недопустими и не следва да се обсъждат. Съдът, като е обсъдил разменената между страните кореспонденция, включително посочената от жалбоподателката телеграма от 3. ХІІ.2003 г., е изложил и съображения защо не приема възражението на ищцата, че е налице признание на ответника, че е получил останалата част от възнаграждението.
Жалбоподателката сочи за “съществен материалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл: че съдът е установил, че не е внесла сумата 2500 лв.”. От изложеното в касационната жалба и в изложението на жалбоподателката, и от данните по делото, следва да се изведе същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и той е: с оглед чл. 133 ал. 1 б. ”г” ГПК (отм.) допустими ли са свидетелски показания за доказване на платена сума 2500 лв. -възнаграждение по договор за изработка от 25.VІ.2003 г., извън удостовереното с квитанция от 19.VІ.2003 г. плащане на сумата 4000 лв., който въпрос е от съществено значение на делото, тъй като него зависи изходът му. Изложеният от жалбоподателката “съществен материален въпрос” е резултат, функция от така изложения съществен процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Жалбоподателката не сочи кое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, за да се прецени основателно ли е искането й за допускане на касационно обжалване на някое от трите посочени в закона основания. Развитите от жалбоподателката съображения в касационната жалба, свързани и с лаконичното й Изложение на касационните основания, дават основание да се приеме, че оплакванията й се свеждат до такива за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в твърдяно необсъждане от въззивния съд на допустими свидетелски показания и необсъждане на писмени доказателства, установяващи признание на ответника за получаване на сумата – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не за основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 322 от 24.VІ.2008 г. по гр.д. № 1003/ 2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за връщане на сумата 2500 лв., платена на отпаднало основание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: