ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 609/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. – съдебен адрес гр. С., ул.”Парчевич” № 6, ет. ІV, чрез адв. В, срещу Решение № 65 от 16.ІV.2008 г. по т.д. № 74/ 2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 9. ХІ.2007 г. по т.д. № 25/ 2007 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. П. К. срещу “Р” О. – гр. Р. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решения, взети от ОС, проведено на 5.VІ.2007 г., с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 139 ТЗ.
С Молба от 5.VІ.2008 г. жалбоподателят сочи, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС и решаването на делото е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в подкрепа на което излага фактите по делото, и съображенията си за нередовното свикване на ОС на 5.VІ.2007 г. – с непълна покана, която не отговаря на изискването по чл. 139 ТЗ относно дневния ред, съгласно приетото в Решение № 25/ 25.ІІ.2006 г. по т.д. № 214/ 2005 г. на ВКС. Жалбоподателят сочи, че е императивно правилото да се посочи в поканата, дневен ред с конкретно отразяване на въпросите, които ще се обсъждат и решават, съгласно Решение № 53/ 25.V.2004 г. по т.д. № 1388/ 2003 г. на ВКС, както и че съдружникът Т. Ш. не е редовно поканен, с оглед приетото за връчването на поканата в Решение № 989/ 30. ХІ.2005 г. по т.д. № 280/ 2005 г. на ВКС и в Решение № 737/ 28.VІ.2005 г. по гр.д. № 3/ 2005 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че обявеният в поканата за ОС на 5.VІ.2007 г. дневен ред, е различен от този в заявлението за свикване и сочи необходимостта от ясно формулиран дневен ред, съгласно приетото от ВКС в Решение № 25/ 11.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 727/ 2001 г. Излага и оплакване за допуснато нарушение от ОС относно начина на гласуване на съдружника В. Д. Ч. , за което се позовава на Решение № 308/ 15.ІХ.2004 г. по гр.д. № 1515/ 2003 г. на ВКС и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Р” О. – гр. Р. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл, но с оглед данните по делото, следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос, разрешен от съда, е: за да е редовно свикано ОС на О. , какъв следва да бъде посоченият в поканата дневен ред и може ли той да се различава от посочения в искането на съдружник за свикване на ОС по реда на чл. 138 ал. 2 ТЗ. Този въпрос е съществен, защото от него зависи изходът на делото и по този въпрос следва да се прецени налице ли са поддържаните от жалбоподателя основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
По изложените от жалбоподателя важни, но не съществени въпроси, тази преценка не следва да се извършва, тъй като от тях не зависи изхода на делото: за необходимостта поканата да отразява конкретно въпросите, които ще се разглеждат от ОС, което обезпечава възможността съдружниците да бъдат информирани, за нередовност на свикано ОС поради невключване на конкретни обстоятелства в дневния ред, за която практика на ВКС жалбоподателят сочи Решение № 25/ 25.ІІ.2006 г. по т.д. № 214/ 2005 г. и Решение № 25/ 11.ІІІ.2002 г. по гр.д. № 727/ 2001 г. Не съставлява съществен материалноправен въпрос и изложеният въпрос за начина на връчване на поканата за ОС, и не следва да се обсъжда приетото от ВКС по този въпрос в посочените Решение № 989/ 30. ХІ.2005 г. по т.д. № 280/ 2005 г. и Решение № 737/ 28.VІ.2005 г. по гр.д. № 3/ 2005 г. Не съставлява съществен материалноправен въпрос и този за нарушенията при връчване поканата на съдружника Т. Ш. , тъй като с иска по чл. 74 ТЗ жалбоподателят брани свои членствени права, а не такива на други съдружници, поради което е неприложимо Решение № 531/ 25.V.2004 г. по т.д. № 1388/ 2003 г. Няма приложение и Решение на ВКС № 308/ 15.ІХ.2004 г. по гр.д. № 1515/ 2003 г. към начина на гласуване в ОС на 5.VІ.2007 г. на съдружника В. Ч. , тъй като този въпрос не е съществен – няма отношение към основателността на иска по чл. 74 ТЗ, предявен на основание нередовно свикване на ОС, поради разминаване на обявения в поканата дневен ред с този в заявлението за свикване.
За да отхвърли иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд с оглед данните по делото е приел, че е редовно свикано ОС за 5.VІ.2007 г., като въпросите от дневния ред, посочен в заявлението на съдружник за свикване на ОС по чл. 138 ал. 2 ТЗ, са идентични с тези от обявения в поканата дневен ред, като различията са редакционни.
По разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въпросът дали дневният ред, посоченият в заявлението на съдружник за свикване на ОС по чл. 138 ал. 2 ТЗ, съответства на обявеният в поканата за свикване на ОС, е винаги конкретен, тъй като е обусловен от фактите по спора на страните по делото. За да стигне до извода, че въпросите, включени в дневния ред в заявлението на съдружник за свикване на ОС, са идентични с въпросите в обявения в поканата за свикване на ОС дневен ред, съдът е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, и не е разрешил въпроса в противоречие с практиката на ВКС, като няма спор, че въпросите от дневния ред, съдържащи се в поканата, трябва да са тези, съдържащи се в заявлението за свикване. Ако направеният от въззивния съд извод по този въпрос с оглед данните по делото, е неправилен, съответно необоснован – това са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато в случая по изложения съществен материалноправен въпрос не е налице, а развитие на правото има, когато произнасянето по съществени правни въпроси е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което също не е налице в конкретния случай.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 65 от 16.ІV.2008 г. по т.д. № 74/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: