ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 657/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за следприватизационен к. – гр. С. срещу Решение № 49 от 22.V.2008 г. по гр.д. № 1000/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 22. ХІ.2004 г. по т.д. № 911/ 2002 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. за следприватизационен к. – гр. С. срещу “Р” А. – с. М., Пловдивска обл. – в впоследствие в несъстоятелност и “В” А. – с. М., Пловдивска обл. иск за солидарното им осъждане за сумата 456 500 лв. – договорна неустойка за неизпълнение на програмата за инвестиции за 1999 г. по Договор от 3.ІV.1998 г. за приватизационна продажба на дружествени дялове от “М” ЕООД и иск за сумата 176 669.17 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 1.ІV.2000 г. до 13. ХІІ.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос – дали са задължителни за съда, на когото делото е върнато за ново разглеждане, указанията, дадени от ВКС по прилагането и тълкуването на закона. Жалбоподателят счита, че за да отхвърли предявените искове, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и не е спазил задължителните указания, дадени от ВКС по прилагането и тълкуването на закона, с което е решил изложения въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят представя копие от ТР на ОСГК № 2/ 2.VІІ.2004 г. по гр.д. № 2/ 2004 г. на ВКС и поддържа, че в т. 3 от същото ВКС е приел, че при неизпълнение от въззивния съд на указанията, дадени от ВКС с отменителното решение по прилагане на процесуалния закон, и по тълкуване на материалния закон, въззивното решение следва да бъде отменено. Представя и Решения на отделни състави на ВКС: Р. №201 /13.ІІІ.2003 г. по гр.д. № 854/ 2002 г., Р. №32/ 18.ІІІ.1999 г. по ч.гр.д. № 52/ 1999 г. и Р. № 364/ 19.ІV.2001 г. по гр.д. № 1484/ 2000 г. за задължителността на дадените от ВКС указания по приложение на процесуалния закон. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
“Р” А. – с. М., Пловдивска обл. – в несъстоятелност и ”В” А. – с. М., Пловдивска обл. не изразяват становища по искането за допускане н касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи съществения процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл – задължителни ли са за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, дадените от ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона, включително по приложението на процесуалния закон.
Обжалваното решение е постановено, след отмяна на първото въззивно решение, постановено по гр.д. № 63/ 2005 г., от ВКС с решение № 710/ 26. Х.2007 г. по т.д. № 327/ 2007 г., с което ВКС е посочил допуснати от въззивния съд по гр.д. № 63/ 2005 г. нарушения на съществени процесуални правила – в нарушение на чл. 188 ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил възраженията на ищеца по представените писмени доказателства, посочени от ВКС, игнорирал е довода на ищеца, че ответниците не са представили баланса на приватизираното дружество, за което са били задължени по чл. 152 ГПК (отм.), както и че съдът не е обсъдил заключението на счетоводната експертиза и възраженията на ищеца по същото. За отстраняване на тези процесуални нарушения ВКС е върнал делото за ново разглеждане и въззивният съд при новото разглеждане на делото е постановил обжалваното решение, след като е обсъдил събраните доказателства, заключенията на счетоводната експертиза, както и доводите на ищеца, и е отхвърлил иска за договорна неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1999 г. и иска за обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното не може да се приеме, че въззивният съд е разрешил изложеният от жалбоподателя съществен процесуален въпрос: какви са пределите на задължителността на указанията, дадени от ВКС по тълкуване на закона и по приложение на закона, включително по приложение на процесуалния закон. Този въпрос е важен, но не е съществен, тъй като не е разрешен от въззивния съд в изложения от жалбоподателя смисъл.казанията, дадени от ВКС в отменителното решение по т.д. № 327/ 2007 г., са указания за отстраняване на допуснати от въззивния съд при първото разглеждане на делото нарушения на съществени процесуални правила – необсъждане на доводите на ищеца и събраните доказателства, и безкритично възприемане на заключенията на експертизата. Тези процесуални нарушения са отстранени от въззивния съд, както отбелязва и жалбоподателят, което съдът е извършил в изпълнение на дадените от ВКС указания, включително и по приложение на процесуалния закон. Ако въззивният съд, като е изпълнил дадените от ВКС указания – обсъдил е доводите на страните, и събраните доказателства, въз основа на които е направил правни изводи, които не са в съответствие с искането на ищеца да се уважат предявените искове, това не съставлява неизпълнение на указанията на ВКС. ВКС може да даде на въззивния съд задължителни указания как да отстрани допуснатите процесуални нарушения при първото разглеждане на делото, но ВКС не може да даде указания, задължителни за въззивния съд, какви изводи да направи съдът при новото разглеждане на делото, след като отстрани допуснатите процесуални нарушения. Жалбоподателят не сочи кои указания по тълкуването и прилагането на закона, включително и на процесуалния закон, счита, че не са изпълнени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, нито до какви изводи счита, че съдът е следвало да стигне след отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, за да поддържа, че не са изпълнени задължителни указания, дадени от ВКС.
С оглед изложеното не следва да се обсъжда, тъй като няма отношение към разрешения от въззивния съд процесуален въпрос, приетото от ВКС в т.3 на ТР на ОСГК №2/ 2004 г. по гр.д. №2/ 2004 г. за условията и реда, при които ВКС разглежда спора по същество, както и за практиката на ВКС, която е трайно установена, изразена и в приложените решения: Р. №201 /13.ІІІ.2003 г. по гр.д. № 854/ 2002 г., в Р. №32/ 18.ІІІ.1999 г. по ч.гр.д. № 52/ 1999 г. и в Р. № 364/ 19.ІV.2001 г. по гр.д. № 1484/ 2000 г. за задължителността на указанията по приложението и по тълкуването на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 49 от 22.V.2008 г. по гр.д. № 1000/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: