ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 57
София, 29.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 450/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. К. – от гр. В. срещу Решение № 9 от 7.ІІ.2008 г. по гр.д. № 1016/ 2007 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 36 от 22.V.2007 г. по гр.д. № 1462/ 2006 г. на Великотърновски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. К. срещу ”П” А. – с. П., община В. иск за договорна неустойка за забавено плащане, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 218а ал. 1 б. ”а” ГПК (отм.), излага съображения за неправилност и за необоснованост на решението, в която връзка обсъжда уговорената от страните в чл. 3 от Договор от 22. ХІІ.2005 г. неустойка за забава, и неизпълнението на заемателя. Жалбоподателят прави довод, че е богата съдебната практика, че не е неморално висока неустойка в размер 1% на ден, в подкрепа на което сочи решения на ВКС, и че е необоснован изводът, че размерът на неустойката е определен в противоречие с добрите нрави, както и изводът на съда, че уговореният размер значително надвишава обичайните обезщетения, каквото възражение ответникът не е правил. Жалбоподателят заключава, че разрешеният от съда материалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата, за което прилага копия от решения на ВКС, на ВТОС и ВТРС.
В Изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос: дължи ли се договорна неустойка след предявяване на иска и нищожна ли е уговорената от страните неустойка, поради противоречие с добрите нрави и тъй като размерът й значително надвишава обичайните обезщетения, сочи и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата ”П” А. – с. П., община В. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неустойка за забавено плащане, уговорена в чл. 3 от Договор от 22. ХІІ.2005 г., претендирана за период от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Изложил е и съображения, че е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД уговорената неустойка – размеът 1% на ден, без да е посочен краен предел, до който да спре да се увеличава – е 365 % годишно – което е около 30 пъти повече от обичайното обезщетение за забавено плащане, затова посочената клауза разкрива функции, различни от тези на неустойка и я превръща в средство за неоснователно обогатяване, което я прави несъвместима с общоприетия морал и установените в обществото добри нрави.
С оглед изложеното следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд е: дължи ли се неустойка за периода от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Разрешеният от съда и изложен от жалбоподателя въпрос нищожна ли е неустойката, уговорена с чл. 3 от Договор от 22. ХІІ.2005 г. е важен, но не е съществен – както и да се разреши този въпрос, това е без значение за изхода на спора за претендирания от ищеца период за плащане на неустойката, в която част делото е било висящо пред въззивния съд.
Няма основание ищецът да иска да се начисли неустойка върху невърнатия заем за времето след датата на предявяване на иска 1.VІІІ.2006 г. Съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата. Тъй като по своя характер неустойката представлява обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на главното задължение, това неизпълнение трябва да е налице към момента на предявяването на иска за главницата – невърнат заем. Ищецът не може да претендира вреди за бъдеще време преди същите да са настъпили, респективно да търси неустойка за забава за последващ датата на предявяването на иска период, размерът на която неустойка не е акумулиран към датата на предявяване на иска.
Тъй като не е налице съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд – въпрос, от който да зависи изхода на делото – искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и не следва да се уважава. Поради това не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя нищожна ли е или не неустойка за забава, уговорена в размер на 1% дневно, без краен срок или размер, до който се дължи, съответно каква е практиката на ВКС по този въпрос и решава ли се въпросът противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 9 от 7.ІІ. 2008 г. по гр.д. № 1016/ 2007 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: