ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
София 26.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 584/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Г. и Д. И. М. – двамата от гр. К. срещу Решение № 61 от 10.ІV.2008 г. по гр.д. № 75/ 2008 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 356 от 30. ХІ.2007 г. по гр.д. № 25/ 2007 г. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от П. Н. Г. и Д. И. М. – двамата от гр. К. срещу Банка “ОББ” АД – гр. С., че не дължат сумата 5167.86 лв. главница по договор за кредит, сумата 292.89 лв. договорна лихва и сумата 15.70 лв. наказателна лихва, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 416/ 2005 г. на РРС, както и за обезсилване на изпълнителния лист.
Жалбоподателите в писмено Изложение от 2.VІ.2008 г. сочат, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречива съдебна практика на ВКС, изразена в Решение № 634 от 12. ХІ.2007 г. по т.д. № 381/ 2007 г. на ВКС, ТК (верният номер е 391), с което е отхвърлен иск по чл. 252 ГПК (отм.) на “ОББ” АД срещу поръчителите за установяване на вземането си, въз основа на възражение на поръчителите за изтекъл срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателите излагат, че ВКС е отменил решението на Разградски окръжен съд по посоченото дело, с което въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост не е обективно състояние, а настъпва по волята на банката кредитор. Жалбоподателите въз основа на Договор за кредит от 26.ІІІ.2003 г. поддържат, че е уговорен моментът на превръщането на кредита в предсрочно изискуем – чл. 18 ал. 4 – при неплащане на две погасителни вноски – което е обективна предпоставка за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, от който момент кредиторът разполага с правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, неупражняването на което право поражда възможност поръчителите да направят възражение по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба ”ОББ” АД – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени отрицателни установителни искове на поръчителите по договор за кредит, че не дължат сума 5167.86 лв. – неизплатени вноски и съответни суми за договорна лихва и за наказателна лихва, като обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв. Затова съдът приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателите не излагат съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд, които въпроси с оглед данните по делото могат да се формулират: същественият материалноправен въпрос – как настъпва уговорена с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението и конкретно настъпва ли автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж. От разрешаването на този въпрос зависи решаването на обусловения съществен процесуалноправен въпрос: от кога тече 6-месечният срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника. Поддържаното от жалбоподателите основание е по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречива практика на отделни състави на ВКС.
За да отхвърли отрицателния установителен иск на поръчителите, че не дължат сумите по договора за кредит, въззивният съд е приел, че съгласно Договора от 26.ІІІ.2003 г. и погасителния план към него, поръчителите са се задължили да отговарят солидарно за допуснато от кредитополучателя неизпълнение, като в чл. 16 ал. 2 от Договора е уговорена предсрочна изискуемост на цялото задължение. Въз основа на фактите по делото съдът е приел, че вноска с падеж 25. ХІ.2004 г. кредитополучателят е издължил със забава на 22.ІІ.2005 г. и на тази дата е спрял плащанията – основание за предсрочна изискуемост, от която възможност Банката се е възползвала с Молба от 18.V.2005 г. за издаване на изпълнителен лист – спазила е срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Съдът не е уважил довода на поръчителите, че предсрочната изискуемост е настъпила на 26.ІІІ.2004 г. – автоматично с неплащането на две анюитенти вноски с настъпил падеж – и че Банката е загубила правата си срещу поръчителите, като е поискала изпълнителен лист след изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
В посоченото от жалбоподателите Решение № 634 от 12. ХІ.2007 г., което е по т.д. № 391/ 2007 г. (а не 381/ 2007 г.) на ВКС, ТК, І отд. е прието, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично от датата на нездължаването на две анюитетни вноски с настъпил падеж. Съдът е изложил, че от датата, на която кредитополучателят е спрял плащанията, до датата, на която Банката е поискала издаване на изпълнителен лист за цялото си вземане – изразила е воля за събиране предсрочно на вземането си, са изтекли повече от 6 месеца, затова е основателно възражението на поръчителите за преклудиране на правото на Банката и е неоснователен иска на Банката по чл. 252 ГПК (отм.).
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно. Освен посоченото от жалбоподателите Решение № 634 от 12. ХІ.2007 г. по т.д. № 391/ 2007 г., на настоящия състав на ВКС е известно, че е противоречива практиката на ВКС по посочените съществени правни въпроси – в Решение № 540/ 21.VІІ.2008 г. по т.д. № 169/ 2008 г. на ВКС, Решение № 111 / 25.ІІІ.2008 г. по т.д. № 8093/ 2007 г. на ВКС и Решение № 179/ 16.V.2008 г. по т.д. № 538/ 2007 г. на ВКС, отделни състави на ВКС съответно са уважили положителен установителен иск на банката по чл. 252 ГПК (отм.), респ. са отхвърлили отрицателен установителен иск на поръчителите по чл. 254 ГПК (отм.), по съображения, аналогични на тези, изложени в обжалваното сега решение – че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с неплащане на две анюитетни вноски, а следва кредиторът да е упражнил правомощието си, каквото съставлява искането за издаване на изпълнителен лист за цялата сума. Така посочената съдебна практика противоречи на Решение № 634/ 12. ХІ.2007 г. по т.д. № 391/ 2007 г., на която се позовават жалбоподателите. Налице е противоречива съдебна практика на ВКС по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и след внасяне от жалбоподателите на следващата се държавна такса, делото следва да се насрочи за разглеждане по същество. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 61 от 10.ІV.2008 г. по гр.д. № 75/ 2008 г. на Разградския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС и да представят по делото вносни бележки за внесена държавна такса 115.79 лв. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: