ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 270
София 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1137/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” О. – гр. С. срещу Решение № 660 от 17. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 886/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 169 от 23.V.2008 г. по т.д. № 45/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд и по частна жалба на “Е”А. <Ад&@А. - гр. София срещу Допълни - телно решение № 71 от 9.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 886/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което не е уважено искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Жалбоподателят ”М” О. - гр. С. обжалва решението в частта, с която е уважен искът по чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, с оплакване за недопустимост на решението поради липса за ищеца на процесуална легитимация, тъй като не е установено синдикът на дружеството в несъстоятелност да бездейства, който е самостоятелна фигура при отменителните искове и трябва да бъде конституиран като съищец и разпоредбата на чл. 649 ал. 1 ТЗ не дава възможност кредитор да предяви тези искове. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е присъдил лихва от 17. ХІ.2006 г. - датата на постановяване на решението по чл. 630 ал. 2 ТЗ, без да има покана и вземането да е изискуемо и е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като вместо приложимия закон, на основание §2 ал. 1 от ПЗР на ГПК, е приложил друг процесуален закон. Жалбоподателят сочи разрешените съществени процесуалноправни въпроси: за характера на иска по чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, за активната легитимация на лицата, които могат да го предявят: само синдикът или и кредитор на дружеството в несъстоятелност, и в случай, че искът е предявен от кредитор, участва ли по делото синдикът, участва ли като страна и дружеството в несъстоятелност, за които въпроси поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, и че са решени в противоречие с практиката на ВКС - Определение № 415/3. ХІІ.2008 г. по т.д. №305/2008 г. и Решение №692/4. ХІІ.2006 г. по т.д. № 300/2006 г. Частният жалбоподател “Е”А. - гр. С.обжалва допълнителното решение в частта, с която не е уважено искането по чл. 248 ГПК, с оплакване за необоснованост и неправилност, в Изложение на предпоставките за допускане на касационно обжалване, сочи разрешени от съда съществени процесуалноправни въпроси и поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
“Е”А. – гр. С. по съображения, изложени в писмено Изложение и в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по съществото касационната жалба на “М” О. – гр. С., “М” О. – гр. С. не изразява становище по частната жалба на “Е” А. – гр. С., а “К” ЕО. – в несъстоятелност – гр. С. не изразява становище по подадените от страните касационна и частна жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че се касае за въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен отменителен иск по чл. 646 ТЗ, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Частната жалба срещу съдебен акт по чл. 248 ГПК, е допустима на основание чл. 274 ал. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
По касационната жалба на “М” О. – гр. С.изложените от жалбоподателя правни въпроси могат да се сведат до въпросите за характера на иска по чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ и за активната легитимация на лицата, които могат да го предявят, които въпроси са релеванти за делото, тъй като правилното им решаване обуславя валидността на решението. Наистина въззивният съд не е изложил съображения по основното възражение на жалбоподателя, съдържащо се и във въззивната жалба, за недопустимост на иска, предявен от кредитор поради липса на активна процесуална легитимация, но тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, това включва, че съдът е приел, че искът е допустим.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че по изложените въпроси, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По тези въпроси има създадена съдебна практика, което изключва поддържаното касационно основание.
Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е решил изложените правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС: Определение №415/3. ХІІ.2008 г. по т.д. №305/2008 г. и Решение №692/4. ХІІ.2006 г. по т.д. № 300/ 2006 г. В Определение № 415/ 3. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. №305/2008 г. ВКС се е произнесъл по въпроса допустимо ли е съединяване на предявен от синдика на дружество в несъстоятелност иск по чл. 108 ЗС, в едно производство с искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, който въпрос няма отношение към настоящото дело за активната легитимация на кредитор с прието вземане да предяви иск по чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ. Решение № 692 от 4. ХІІ.2006 г. по т.д. №300/2006 г. на ВКС, е постановено при действието и по реда на ГПК (отм.), поради което не съставлява задължителна или ръководна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.
При действието и по реда на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.), са постановени решения от отделни състави на ВКС, на основание чл. 290 ГПК, по същите въпроси, които актове съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Така с Решение № 105/ 25. ХІ.2009 г. по т.д. № 90/ 2009 г. на ВКС е прието, че искът по чл. 646 ТЗ е установителен и че активна процесуална легитимация да го предяви, има както синдикът, така и кредитор с прието вземане, като не са изложени съображения за необходимост в производството по така предявен иск да бъдат конституирани и синдикът или дружеството. Тъй като въззивният съд е уважил предявения от кредитор с прието вземане установителен иск по чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, с което очевидно е приел, че ищецът – кредитор с прието вземане, има активна процесуална легитимация за предявяване на иска, е постановил решението си при съобразяване с посочената задължителна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По частната жалба на “Е”А. – гр. С.срещу съдебния акт по чл. 248 ГПК, съдържащ се в Допълнителното решение, който акт има характер на определение.
Определението е неправилно. С Договор за правна защита и съдействие (л.25 и отново л.65 – екземпляр, на гърба заедно с пълномощно) “Е” А. – гр. С. е доказала направени във въззивното производство разноски – платен хонорар за адв. В. Г. Приетото от въззивния съд, че не следва да присъжда разноски за въззивното производство, тъй като упълномощената адв. А. Б. (Договор на л.30 от гр.д. №45/08 г. и пълномощно на гърба), е преупълномощила адв. Г присъдените от първоинстанционния съд разноски 1307 лв., са за трите инстанции – по 400 лв. за всяка, е неправилно. Въззивният съд не е променил първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени в полза на “Е” А. – гр. С. разноски 1307 лв. Във въззивната инстанция са представени доказателства за направени от “Е” разноски по делото 1200 лв. – възнаграждение за адвокат и няма данни това възнаграждение страните по договора за правна помощ и съдействие да са договорили за три съдебни инстанции. За въззивното производство се дължат на “Е” направените разноски за един адвокат 1 лв. и неправилно въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в този смисъл.
Частната жалба е основателна и следва да се уважи, като съдебният акт по чл. 248 ГПК, се измени и на “Е” се присъдят дължащите се от “М” О. – гр. С. разноски за въззивната инстанция 1200 лв.
За касационната инстанция на “Е” А. – гр. София “М” О. – гр. С. дължи разноски 1430 лв. ( 30 лв. – държ.такса и 1400 лв. – адв.хонорар). Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 660 от 17. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 886/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ Допълнително решение № 71 от 9.ІІІ.2009 г. по т.д. № 886/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта по чл.248 ГПК, в която част има характер на определение и вместо него постановява:
ОСЪЖДА “М” О. – гр. С. да заплати на “Е” А. – гр. С. лв. – разноски по делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА “М” О. – гр. С. да плати на “Е” А. – гр. С. лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: