ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1116/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Г. – от гр. Р. срещу Решение № 313 от 9. Х.2009 г. по гр.д. № 596/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Г. – от гр. Р. срещу “Т” Е. – гр. Р. иск по чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че не дължи сумата 833.53 лв. – топлинна енергия за периода 1.VІІІ.2003 г. – 31. ХІІ.2006 г., със законната лихва от 19.ІІ.2007 г. и за сумата 155.75 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, като разрешените от въззивния съд материалноправен и процесуално – правен въпрос, се решават противоречиво от съдилищата – с решение на друг съдебен състав по гр.д. № 710/ 2009 г. на РОС, е уважен искът на ищеца за същото искане и на същото основание, за друг период. Жалбоподателят излага подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон и същество нарушение на съдопроизводствените правила и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи.
Ответникът по касационната жалба “Т” Е. – гр. Р. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените иск по чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че не дължи 833.53 лв. – топлинна енергия за периода 1.VІІІ.2003 г. – 31. ХІІ.2006 г., със законната лихва от 19.ІІ.2007 г. и иск по чл. 254 ГПК (отм.), че не дължи 155.75 лв. – обезщетение за забавено плащане.
Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваемият интерес по всеки от предявените искове по чл. 254 ГПК (отм.), съответно за предоставена топлинна енергия, и за обезщетение за забавено плащане, е до 1000 лв., и няма основание цената на иска да се образува от сбора от цената на всеки от исковете, като разпоредбата на чл. 55 ал. 2 ГПК (отм.) се отнася за дължимата държавна такса. На основание чл. 280 ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. А. Г. – от гр. Р. срещу Решение № 313 от 9. Х.2009 г. по гр.д. № 596/ 2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: