ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 283
София, 16.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 256/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “П“ Е. – гр. Б. срещу Определение № 3* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 3350/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 28. Х.2009 г. по гр.д. № 9020/ 2009 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от “В” Е. – Маноле, обл. Пловдив против “П” ООД – гр. Б. искове, ч. запор върху сметките на длъжника в посочените банки, до размер на 27 498 лв., с оплакване, че определението е неправилно и необосновано. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси и са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава със съображения за неправилност на определението.
Ответникът по частната жалба “В” Е. – с. М., обл. Пловдив не излага съображения по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на искове, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е допуснато обезпечение на искове.
Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 389 ГПК не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допуснато обезпечение на иск има несамостоятелен, привременен характер – при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение на искове и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснато обезпечение на искове и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя налице ли е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и тези по същество на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “П“ Е. – гр. Б. срещу Определение № 3* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 3350/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: