ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287
София, 19.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 30/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Г. – от гр. П. срещу Решение № 1* от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1249/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 470 от 24.ІІ.2009 г. по гр.д. № 2519/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което Ч. И. Г. – от гр. П. е осъден да заплати на ЗПК ”Л” АД – гр. С. сумата 2205 лв. – вреди, причинени на л.а. “Р” с рег. № Р* при ПТП на 24.ІІ.2006 г., изплатени от ищеца на собственика, със законната лихва и сумата 486.95 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че разрешените от съда правни въпроси: има ли право ищецът на регресен иск и кой е приложимият закон, като напускането на местопроизшествието представлява ли презумпция за употреба на алкохол, при пристигане на полицията отсъствието на участника в ПТП от мястото на удара, представлява ли виновно отклонение от проверка за алкохол и чия е тежестта да докаже виновно отклонение от проверка за алкохол, са от значение за точното прилагане на закона сега и в бъдеще по подобни случаи. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с които исковете да се отхвърлят.
Ответникът по касационната жалба З. ”Л”АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което искът по чл. 227 ал. 1 т. 1 КЗ е уважен за сумата 2205 лв. и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за сумата 486.95 лв., като въззивният съд е изложил, че при настъпило на 24.ІІ.2006 г. ПТП, следва да се приложат разпоредбите на чл. 405 (отм.) ТЗ и чл. 81 ЗЗ (отм.) и чл. 19 ал. 1 от Наредба №4/24.ІХ.2003 г., съгласно които за изплатените на собстве – ника на увредения автомобил щети, застрахователят има право на регрес срещу лицето, причинило ПТП след употреба на алкохол.
Изложените от жалбоподателя въпроси: 1. кой е приложимият закон при ПТП, настъпило на 24.ІІ.2006 г., 2. чия е тежестта да докаже виновно отклонение на причинителя на щетите от проверка за алкохол и 3. напускането на местопроизшествието от причинителя на щетите поради необходимост от медицинска помощ в болнично заведение, може ли да се приеме за виновно отклонение от проверка за алкохол, са въпроси, релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Тъй като по втория и по третия въпрос, и конкретно за приложението на чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 3 КЗ – кога застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол – няма създадена съдебна практика, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1249/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Ч. И. Г. – от гр. П. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр.22/28. ХІ.2008 г.), да внесе по сметка на ВКС и да представи вносна бележка за внесена държавна такса 53.82 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: