ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 94/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Ш. и Т. А. Ш. – двамата от гр. Л. срещу Решение № 42 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 306/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 74 от 18.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 131/ 2008 г. на Ловешки окръжен съд, с което са обявени за недействителни по отношение на държавата сключените между “Х” ООД – гр. Л. и купувачите, сделки, обективирани в: нот.акт за продажба №197, том VІІІ, д. №1136/2007 г. на нотариус №138, нот.акт за продажба №21, том Х, д. №1404/ 2007 г. на нотариус №481, нот.акт за продажба №22, том Х, д. № 1405/2007 г. на нотариус №481, нот.акт за продажба №23, том Х, д. № 1406/2007 г. на нотариус № 481 и нот.акт за продажба № 24, том Х, д. №1407/2007 г. на нотариус № 4* Жалбоподателите правят оплакване за недопустимост на решението, което обосновават с необходимостта да е налице увреждане за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, като имуществото на дружеството не е намаляло, тъй като продажбите на недвижимите имоти са извършени на цена, съответстваща на данъчна оценка, така имуществото е било осребрено, което улеснява органите на НАП при осъществяване на принудително изпълнение. Жалбоподателите сочат, че иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителни на сделки, чиято стойност двукратно надвишава размера на публичното държавно вземане, противоречи на обективното условие да е налице увреждане. Считат, че предпоставките за предявяване на иск по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК са други, като въззивният съд е разгледал непредявен иск – ищецът не е основал иска на тази правна норма, за успешното предявяване на какъвто иск е необходимо кумулативното наличие на посочените от жалбоподателите предпоставки, като разпоредбите на ДОПК са императивни и от публичен характер и е недопустимо разширителното им тълкуване, както и прилагане по аналогия на други разпоредби. Жалбоподателите излагат съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно правилната квалификация на предявения иск и за необоснованост на решението. В Молба – приложение към касационна жалба поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – съдът е решил съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като превратно е приложил като съдебна практика Р.на ВКС № 1016/ 31.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 1198/ 2003 г. Жалбоподателите поддържат, че правният спор е от съществено значение за точното прилагане на закона – съдът превратно е приложил разпоредбата на §1 т.3 от ДР на ДОПК, в която не се съдържа хипотеза на свързаност, в подкрепа на което излагат подробни съображения, включително и за необходимостта от разглеждането от ВКС на правния спор и произнасянето по въпроса за “свързаност между лицата” по смисъла на §1 т.3 ДОПК, което ще е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Искат да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпросите за прилагане на процедурата ”отговор на исковата молба” и за служебното задължение на съда по чл. 101 ГПК да прецени допустимостта на процесуалното действие, когато отговорът не е от надлежно упълномощен представител на ответника и да му даде срок да потвърди извършените процесуални действия, вместо което съдът е приел, че не е подаден отговор, с което е лишил ответника от възможност да организира защитата си.
Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите – ТД Ловеч по съображения, изложени в писмен Отговор и в Приложение към отговор, оспорва основателността на касационната жалба, както и основателността на искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по жалбата “Х” Е. – гр. Л. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен отменителен иск по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е прието с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, че е предявен иск по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, и въз основа на установените факти, че са налице предпоставките на закона: сключени сделки с имоти на дружеството след връчване на заповед за възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, сделките са извършени във вреда на публичните взискатели с оглед затрудняване погасяването на публичните задължения поради разпореждането с имотите, и свързаност по см. на §1 т. 3 б. ”а” от ДР на ДОПК между длъжника в лицето на неговите управители и съдружници, и купувачите, съответно – знание у последните за увреждащото действие по отношение на държавата, в който случай законът не изисква доказване на знанието за увреждане. За да приложи разпоредбата на §1 т.3 б.”а” от ДР на ДОПК, съдът е изложил съображения, че законът – чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК – предполага, че когато страните по една сделка, са свързани по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК, те знаят за увреждащото й действие спрямо кредиторите, като връзката – било то родствена, трудовоправна или корпоративна, предполага близки отношения, включващи по презумпция знанието защо и с каква цел се сключва сделката. Като е посочил, че родствената връзка в случая е между купувачите и управителите на дружеството – продавач (деца и родители) и че към датата на сключване на сделките управителите са били и единствени съдружници в дружеството, и по съображения, че юридическото лице се управлява от определени в закона органи, състоящи се от физически лица, които образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват, съдът е заключил, че свързани лица по см. чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, вр. §1 т. 3 б. а” от ДР на ДОПК, има и когато длъжник на държавата е търговско дружество, и родствената връзка е между неговите съдружници (единствени) и управители, с купувачите по сделките – техни деца.
Тъй като съдът има задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на постановеното решение във всяко положение на делото, съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., то трябва да се разпростре и във фазата на чл. 288 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК и ако съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта на въззивното решение, ВКС ще извърши с решението по същество на касационната жалба. Затова следва да се обсъдят доводите на жалбоподателите за недопустимост на решението.
Оплакването, че предявеният иск противоречи на обективното условие на чл. 135 ЗЗД да е налице увреждане, каквото в случая няма, тъй като не е намаляло имуществото на дружеството, защото продажбите са извършени на цена, съответстваща на данъчната оценка на имотите и наличното имущество било осребрено, което улеснява НАП при принудителното изпълнение, както и това, че стойността на сделките двукратно надвишава размера на публичното държавно вземане, не е основание за недопустимост на въззивното решение. Тези доводи жалбоподателите са поддържали като възражения срещу основателността на предявения иск, същите са обсъдени при постановяване на решението по съществото на спора от първоинстанционния и от въззивния съд.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите за недопустимост на въззивното решение, с което е разгледан иск, какъвто не е предявен и не е разгледан предявеният иск. Без значение е на коя правна норма ищецът е основал предявения иск, тъй като задължението да даде правна квалификация на иска, е задължение на съда, а не на ищеца, а дали са налице предпоставките на чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, е въпрос за основателността на иска, а не за допустимостта му и оттам – за допустимостта на въззивното решение, поради това, че е разгледан недопустим иск. Както правилно е посочил и въззивният съд, въз основа обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба и поддържани по делото, предявеният иск е с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, и правилно с решението не е възприета квалификацията на иска, посочена от ищеца в исковата молба и тази в първоинстанционното решение, от които въззивният съд не е обвързан.
С оглед неоснователността на доводите на жалбоподателите за недопустимост на решението, следва да се обсъди искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по разрешения релевантен за делото материалноправен въпрос: когато ООД с двама съдружници, които са и управители, след датата на връчване на заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения на дружеството, продаде на децата на съдружниците (управителите) имущество на дружеството, прилага ли се презумпцията за знание по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, вр. §1 т.3 от ДР на ДОПК.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че съдът е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС и превратно е приложил като съдебна практика Р.на ВКС № 1016/ 31.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 1198/ 2003 г. По предявения иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, следва да се приложи разпоредбата на §1 т. 3 б. ”а” от ДР на ДОПК и да се приеме, че е налице презумпция за знание у приобретателите – деца на съдружниците (и управители) на ООД. Наистина страна по сделката е ООД, но ако се приеме, че чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, се прилага само за сделки, по които страна е свързано с родствена връзка по § 1 т. 3 б.”а” от ДР на ДОПК с длъжника лице, каквато свързаност не би могло да има, ако страна по сделката е юридическо лице, ще се обезсмисли прилагането на разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК по отношение на юридическите лица, сключили сделките по чл. 216 ал.1 т. 1 – т. 6 ДОПК след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която се установяват публични задължения. Съдът се е позовал на Р. на ВКС № 1016/ 31.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 1198/ 2003 г., съобразно което волята на юридическото лице се образува и изявява от физическите лица -негови управители, във връзка с приетото, че родствената връзка между управителите и приобретателите по сделките, дава основание да се приеме, че е налице знание у приобретателите за извършените чрез управителите сделки от търговското дружество. Налице са сделки по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, по които страна е свързано с длъжника лице, по смисъла на §1 т. 3 от ДР на ДОПК – роднини по права линия, и родствената връзка между съдружниците (и управители) на ООД, и купувачите по сделката – техни деца, което предполага знание у купувачите, че извършените 5 разпоредителни сделки с недвижими имоти на ООД през периода 12. Х.2007 г. – 22. Х.2007 г., увреждат публичните взискатели, като се намалява имуществото на ООД и възможността да съберат публичните вземания. Налице е презумпция за знание за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял, на основание чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, вр. §1 т. 3 от ДР на ДОПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по разрешения материалноправен въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по изложения материалноправен въпрос по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 216 ДОПК, както и на аналогичната разпоредба на чл. 180 ДПК (отм.), към която са добавени и други хипотези на недействителност на действия и сделки, има създадена съдебна практика. Не се касае до разпоредби, които да са неясни или да се налагат промени в тълкуването им.
По искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпросите за прилагането на процедурата ”отговор на исковата молба” и за служебното задължение на съда по чл. 101 ГПК да прецени допустимостта на процесуалното действие, да укаже на ответника, че подаденият отговор не е от надлежно упълномощен представител и да му даде срок да потвърди извършените процесуални действия, вместо което съдът е приел, че не е подаден отговор, с което е лишил ответника от защита. Искането е неоснователно. Разрешен процесуален въпрос е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, както и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия или не е зачел надлежно извършени от тях процесуални действия. За да е релевантен за делото, процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението – да се отнася до служебните задължения на съда, правото на защита, правото на участие на страните при извършване на процесуалните действия, и конкретното разрешение на процесуалния въпрос да се е отразило на правилността на решението във вреда на жалбоподателя, което в случая не е налице. Подаденото на 9. Х.2008 г. чрез НАП-ТД – гр. Л. от името на “Х” Е. с управител Д(който съгласно Р. № 1* по ф.д. № 708/1999 г. не е управител от 25. Х.2007 г.) не е отговор, изходящ от жалбоподателите, поради което първоинстан -ционният съд не е имал задължение да констатира, че се касае за отговор на жалбоподателите, подаден чрез неупълномощен техен представител и да предприеме мерки за отстраняване на тази нередовност на отговора. Не е допуснато процесуално нарушение и от въззивния съд, който е приел, че първоинстанционнният съд не е допуснал соченото от жалбоподателите процесуално нарушение. Не е налице разрешен по делото процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата за касационната инстанция, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 496.97 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 42 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 306/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Ш. и Т. А. Ш. – двамата от гр. Л. да заплатят на ТД на НАП гр. Л..97 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: