ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
София 08.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 65/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Н” Е. – гр. С. срещу Решение №1406/12. ХІ.2009 г. по т.д. №1697/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №429/ 8.V.2009 г. по т.д. №1664/2007 г. на СГС, с която е отхвърлен искът, предявен от ”Н” Е. – гр. С. срещу Инфра М. Е. ) – (Infra Metal Establishment(GesmbH) – Kappelestr. 634, 9492, Eshen, Liechtenstein за забрана за ползване на територията на РБългария на марка на Общността с наименование PITBULL – bit by the pit с № 0* за стоки от клас 32, на основание §26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – §26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО. Жалбоподателят поддържа, че предпоставка за предявяването на иска по чл. 72г ал. 3 ЗМГО, е да се установи, че по-ранната българска марка, е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяването на РБ към ЕС, което следва и от разпоредбата на §26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО. Жалбоподателят сочи, че е установено по делото, че притежаваната от него марка РIT BULL, е регистрирана преди 1.І.2007 г., че съдът неправилно се е позовал на посочените законови разпоредби, като с § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, е уредена колизията между действието на територията на РБългария на завареното право на марка по българския закон и на нововъзникващото право на марка на ЕС след присъединяването ни, и щом към датата на присъединяване, е регистрирана вече от “Н” ООД марка, по-рано регистрираната от ответника на територията на Общността марка, ще има действие в България от датата на присъединяването, поради което е основателен искът за забрана ползване на територията на РБългария на марката на Общността. В Изложение на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – въпросът, свързан с действието на марка на ЕС към датата на присъединяването на РБългария към ЕС при колизия с регистрирана българска марка преди присъединяването на страната, и въпросът за основателността на иска за забрана на използването на марка на ЕС, когато по-ранната българска марка е била заявена преди датата на присъединяването. Жалбоподателят счита, че по изложения въпрос няма съдебна практика и че тълкуването на закона от ВКС би спомогнало за отстраняване на непълнотите и неяснотите на отделните правни норми.
Ответникът по касационната жалба Инфра М. Е. (ГезмбХ) – (Infra Metal Establishment(GesmbH) – Eshen, Liechtenstein не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоин -станционно решение, с което е отхвърлен иск по § 26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО (Д.в. бр.73/5.ІХ.2006 г.), и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за забрана за ползване на територията на РБългария на марка на ЕС с наименование PITBULL – bit by the pit с № 0* за стоки от клас 32, на основание §26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, съдът е посочил, че ответникът е притежател на търговска марка на Общността PITBULL – bit by the pit с № 0* фигуративна, за стоки от клас 30,32 и 33 заявена на 8. ХІ.2000 г. и регистрирана на 8. ХІІ.2001 г., а ищецът е притежател на словна марка PIT BULL с № 4* за стоки от клас 32, заявена на 6. ХІ.2003 г. и регистрирана на 14.V.2004 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 8 §2 от Регламент 40/94 на ЕС от 20. ХІІ.2006 г. ”по-ранни марки” са тези марки от посочените видове, чиято дата на подаване на заявката, е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, като се вземат предвид, когато е уместно, посочените приоритети. Направил е извод, че марката на ответника е регистрирана почти 3 години преди регистрирането на марката на ищеца, поради което за ищеца не е възникнало правото по § 26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО. Заключил е, че с тази разпоредба се определя действието на марки на ЕС на територията на РБългария, но не се дерогират нормите, очертаващи коя е по-ранна марка, като ал. 5 на § 26 изрично препраща към чл. 106 и 107 от Регламент 40/94 на ЕС, в които разпоредби изрично е посочено, че по- ранни права са тези по смисъла на чл. 8 и чл. 52 §2 от Регламента.
С оглед изложения от жалбоподателя правен въпрос, и съобразно данните по делото, може да се изведе материалноправният въпрос, разрешен от съда: за да се забрани с иск по чл. 72г ал. 3 ЗМГО използването на територията на страната на марка на ЕС, съобразно кои разпоредби се определя коя марка е “по-ранна” – с оглед изискването на §26 ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, “ако по-ранната марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяване” или след съпоставяне датите на заявяване и регистрация на марката на Общността, и на марката, регистрирана на територията на РБългария преди присъединяването й към ЕС.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не се касае до въпрос от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото, тъй като произнасянето от съда по релевантния за делото материалноправен въпрос, не е наложено от непълнота на закона, нито е свързано с тълкуване на непълна или неясна законова разпоредба. Разпоредбите на §26 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО влизат в сила от датата на присъединяване на РБългария към ЕС и предвиждат в ал. 1, че на територията на РБългария от датата на присъединяването, имат действие марки на Общността, които са действащи към датата на присъединяване, а в ал. 5 се дава възможност чрез иск да се забрани използването на марка на Общността при условията на чл. 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 40/94, (сега Регламент (ЕО) № 207/2009), ако по – ранната марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяване. Съдържанието на понятието ”по-ранна” марка се извежда от Регламента – нормата на чл. 106 ”Забрана за използване на марките на Общността”, към която препраща § 26 ал. 5 ПЗР на ЗИД на ЗМГО, и в която е предвидено в т. 1, че освен ако не е предвидено друго, Регламентът не засяга правото, съществуващо по силата на законодателството на държавите – членки за завеждане на иск за нарушаване на по-ранни права по смисъла на чл. 8 или на чл. 52 §2 срещу използването на последваща марка на Общността. В разпоредбата на чл. 8 §2 Регламентът сочи кои са “по-ранни марки” – марки от посочените видове, чиято дата на подаване на заявката е по – ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, като се имат предвид, когато е уместно посочените приоритети по отношение на тези марки.
Като е определил въз основа на датата на подаване на заявката и на регистрацията съответно на марката, чиито притежател е ищецът, и на марката на Общността, чиито притежател е ответникът, и въз основа на това е приел, че ищецът не е притежател на по-ранна марка от ответника, въззивният съд е приложил разпоредбата на §26 ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО в смисъла, вложен в закона, а не в искания от жалбоподателя смисъл – с оглед датата на присъединяване на РБългария 1.І.2007 г. към ЕС. Само заявяването и регистрацията на марката от ищеца, което да е преди датата на присъединяване на РБългария към ЕС, не е достатъчно да се приеме, че неговата марка е “по-ранна” по смисъла на чл. 106 т. 1 от Регламента и на чл. 8 §2 от същия, спрямо марката на Общността, чиито притежател е ответникът, а след съпоставяне на датите на заявката, респ. на регистрацията на марката, притежател на която е ищецът, и датата на заявката, респ. регистрацията на марката на Общността, притежател на която е ответникът, се определя дали ищецът е носител на по-ранна марка, за да предяви иска за забрана за използването на марка на ЕС на територията на РБългария след присъединяването й към ЕС.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 12. ХІ.2009 г. по т.д. № 1697/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: