ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
София 22.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 415/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Р” АД – гр. К. срещу Решение № 590 от 6.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 796/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила Решение № 136 от 27.VІ.2007 г. по гр.д. № 16/ 2007 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което по иска на К. Стойков К. ов – от гр. К. е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът притежава 210 бр. поименни акции от капитала на дружеството, които права ответникът е осъден да впише в книгата на акционерите.
Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводстве – ните правила, и за необоснованост на решението. В писмени съображения жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложението на чл. 71 ТЗ и поддържа, че решението противоречи на практиката на ВКС – конкретно на Решение по гр.д. № 2650/ 2002 г. на ВКС – като ВКС относно исковете по чл. 71 ТЗ приема, че вписването в книгата на акционерите има декларативно действие, не представлява решение на орган на дружеството, което засяга права на акционера и срещу него не може да се води иск по чл. 71 ТЗ. Жалбоподателят сочи, че не е твърдял, че притежава акциите на ищеца, за да се приема по отношение на него кой е собственик и че искът по чл. 71 ТЗ не може да има за предмет установяване собственост върху акции, за който иск съдът неправилно е приел, че е конститутивен. Жалбоподателят сочи допуснатите съществени процесуални нарушения от въззивния съд поради необсъждане на гласните доказателства и заключава, че е допустимо касационно обжалване, тъй като спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решението на ВКС ще е от значение и за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата К. С. К. – от гр. К. не изразява становище по същата, нито по основателност – та на искането за допускане на касационно обжалване. По иска, предявен срещу Г. А. С. – от гр. К., производството по делото е прекратено с влязъл в сила съдебният акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 71 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателя съществен материалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл, е за приложението на чл. 71 ТЗ, като жалбоподателят поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е уважил иска, който е недопустим с оглед характера на вписването в книгата на акционерите, което не представлява решение на орган на дружеството, засягащо права на акционера. Доводите са неоснователни. Като излага, че притежава 210 акции от капитала на дружеството, за които притежава временно удостоверение, като не е джиросвал акции на лицето Г. С. , въпреки което дружеството е отразило в книгата на акционерите прехвърлянето им в полза на посоченото лице, ищецът предявява срещу търговското дружество иск да се установят правата му, оспорени от търговското дружество с извършеното вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите, съответно ищецът иска търговското дружество да отрази правата му върху притежаваните акции в книгата на акционерите. Не се касае за искове, които са недопустими, тъй като с установителния иск ищецът брани действителните си членствени права, оспорени от дружеството с извършеното вписване в книгата на акционерите на прехвърляне, каквото валидно не е извършено, а и без да има искане да се задължи дружеството да впише в книгата на акционерите правата върху притежаваните акции, книгата на акционерите следва да се приведе в съответствие с действителните членствени права на ищеца, следствие на уважаването на установителния иск по чл. 71 ТЗ.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че не е твърдял, че притежава акциите на ищеца, за да се приема по отношение на него кой е собственик и че искът по чл. 71 ТЗ не може да има за предмет установяване собственост върху акции. Ответник по иска за защита на членствени права е търговското дружество, чиито органи са извършили неправомерното действие, с което фактически са оспорени членствените правата на ищеца, накърнени с извършеното вписване в книгата на акционерите и искът не е за собственост върху акции. Съображения, че предявеният иск е конститутивен в решението не се съдържат.
Поради изложеното не може да се приеме, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването от жалбоподателя на Решение № 317 от 14.ІV.2003 г. по т.д. № 2650/ 2002 г. е неоснователно, тъй като същото касае въпроса, за да породи действие джиро на поименни налични акции, изисква ли законът и вписване на прехвърлянето на акции в книгата на акционерите, който въпрос не касае настоящия спор поради липса на валидно прехвърляне на акциите с джиро.
Соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение на въззивния съд, необсъдил гласните доказателства, е основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Разрешеният от въззивния съд въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като не се касае за неясна правна норма, за норма, чието тълкуване се налага за отстраняване на непълнота на правната норма, нито за необходимост съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 590 от 6.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 796/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: