ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 362/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. и на “П” АД – гр. Г. срещу Решение № 218 от 15. Х.2008 г. по т.д. № 242/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, като съответно е оставено в сила и е изменено първоинстанционното решение, изцяло е уважен за 11 995.17 лв. искът за дължима лихва върху присъдените по гр.д. № 434/ 2002 г. на ГОС неустойки по приватизационен договор, и с което първоинстанционното решение е обезсилено за присъдената законна лихва върху главницата, считано от 5.VІІ.2007 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба на “П” АД – гр. Г. е срещу решението в частта, с която искът е уважен, с оплакване за неправилност поради нарушение на закона – решението е постановено в противоречие с практика на ВКС, че не се дължи лихва върху присъдена неустойка – Р. № 82/3.ІІ.1995 г. по г.д. № 1041/1994 г., Р. №1823/27. Х.1995 г. по гр.д. № 2879/1994 г. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят, без да конкретизира кое от основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, сочи, че е трайна съдебната практика, че за неизпълнение може да се търси, като обезщетение, или неустойка, или мораторна лихва, но не и двете. Касационната жалба на А. за с. к. – гр. С. е срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за присъдена върху главницата лихва от датата на предявяване на иска, както и в частта за разноските. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване АСлПК – гр. С. сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуалноправен въпрос за недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е бил разгледан непредявен иск, а в случая такъв иск е предявен и ако е налице несъответствие между формираната воля на първоинстанционния съд, и външното й изразяване, е налице явна фактическа грешка, а не недопустимост на решението – Р. на ВКС № 2192/28. ХІІ.1984 г. по гр.д. №1124/1984 г. и Р. №671/ 9.І.1998 г. по гр.д. №416/1997 г.
“П” АД – гр. Г. оспорва основателността на касационната жалба на ищеца и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а А. за с. к. – гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване на ответника, нито по основателността на касационната му жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила, съответно е изменено, и е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен иск за лихва върху присъдена неустойка, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът дължи върху неустойките по чл.10.2 и чл.10.3 от приватизационния договор, присъдени с влязло в сила решение по т.д. № 434/ 2002 г. на Габровски окръжен съд, неприсъдената законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба по посоченото дело 19.VІ.2002 г. до датата на предявяване на иска по настоящото дело 5.VІІ.2007 г. Съдът не е уважил възражението на ответника, че не следва да се присъжда лихва върху неустойките, като е приел, че се дължи лихва за забавено плащане на обезщетението за неустойка и с оглед извършеното от ответника частично плащане на задължението за неустойка по изп.д. № 437/2004 г. на СИ при ГРС, искът е уважен в размера, за който е предявен 11 995.17 лв., за което в частта, с която е бил отхвърлен, решението е отменено и искът е уважен и за неприсъдената от районния съд сума. По съображения, че ищецът не е искал присъждане на законна лихва върху сумата, за която искът е уважен, въззивният съд е обезсилил решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 5.VІІ.2007 г. до окончателното изплащане.
По касационната жалба на “П” АД – гр. Г. жалбоподателят поддържа, че мораторни лихви се дължат само при забавено плащане и след като е осъден да плати неустойка за неизпълнение, не дължи върху неустойката мораторна лихва. Счита, че решението в частта, с която е уважен искът, противоречи на постоянната практика на ВКС и се решава противоречиво от съдилищата.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Постоянна е съдебната практика на ВКС по въпроса, че когато е уговорена неустойка, която не е за забавено плащане на парично задължение, в случай на забава на длъжника да плати неустойката, той дължи лихва за забавено плащане. Дори и да има противоречива практика на съдилищата по въпроса, жалбоподателят не я доказва с посочените решения на ВКС – Решение № 1823/ 27. Х.1995 г. по гр.д. № 2879/1994 г. се отнася за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, върху която е недопустимо да се присъди лихва за забавено плащане, какъвто не е настоящият случай, и тъй като въззивното решение е постановено при съблюдаване на задължителната съдебна практика на ВКС по този въпрос, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно. В чл. 15.1 и 15.2 от приватизационния договор, страните са уговорили размер на неустойките, начин на отчитане на неизпълнението и падеж на неустойките, поради което при издължаване на неустойките със забава, купувачът дължи обезщетение за забавено плащане на неустойките за времето на забавата (лихва). Неустойките, предмет на гр.д. №434/2002 г. на ГОС, са за неизпълнение на програмата за трудова заетост и на програмата за инвестиции, а не за неизпълнение на парично задължение, поради което е допустимо да се иска обезщетение за забавено плащане (лихва) на тези неустойки.
По касационната жалба на А. за с. к. – гр. С.
Жалбоподателят сочи съществен процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл: когато е поискана законна лихва от датата на предявяването на иска, може ли да се приеме, че иск не е предявен, и решението да се обезсили. Този въпрос може да е важен, но с оглед данните по делото, не е съществен – и при заявено искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, това искане не може да се уважи. Жалбоподателят, като обосновава правото да получи поискана законна лихва от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, не държи сметка за какво вземане е предявил основния иск, който е уважен – за лихва върху вземане за договорна неустойка. Ако се уважи искането му за присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, би се стигнало до присъждане на лихва върху вземане за лихва, което в случая е недопустимо – чл. 10 ал. 3 ЗЗД. Законна лихва за забава е могла да се присъди върху вземането за неустойка, предмет на гр.д. №434/2002 г. на ГОС от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението за неустойка, която лихва ако беше присъдена, не би се стигнало до настоящото дело, но не и по настоящото дело, което е за присъждане на лихва. Затова не следва да се уважи искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По искането на жалбоподателя за промяна на въззивното решение в частта за разноските, съгласно чл. 248 ГПК компетентен да се произнесе е въззивният съд. Ако някоя от страните бъде недоволна от това определение, съгласно чл. 248 ал. 3 ГПК, може да обжалва определението с частна жалба, която ще бъде разгледана от ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 218 от 15. Х.2008 г. по т.д. № 242/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваните части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: