ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298/2008
София 10.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 238/ 2008 год.
Производството е по чл. 217 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по частна жалба на Т. ”Ю” АД – гр. С. срещу Определение № 308 от 12.ІІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 759/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ”д”отд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се издаде изпълнителен лист за сумата, посочена в исковата молба, както и за разноските по делото.
Ответникът по частната жалба Б. С. П. – от гр. С. не изразява становище по същата в дадения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение по изложените затова съображения е оставена без уважение частната жалба на Т. ”М” АД – гр. С. срещу Определение от 10. ХІІ.2007 г. по ч.гр.д. №27758/ 2007 г. на СРС, 27 с., с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист срещу Б. С. П..
Така постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване. Молбата за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.), е постъпила в Софийски районен съд на 27. ХІ.2007 г. и към датата на влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.) образуваното производство не е приключило, поради което съгласно § 2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), производството се разглежда по реда на отменения ГПК. Съгласно т.6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд по молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, е проверена по същество от въззивния съд, сезиран с частна жалба, така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. ”М” АД – гр. С. срещу Определение № 308 от 12.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 759/ 2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ”д”отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Би било така,ако молбата по чл.237 беше от дата след 1.ІІІ.2008 г.
Производството е по 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Т. ”М” АД – гр. С. срещу Определение № 308 от 12.ІІІ.2008г. по ч.гр.д. № 759/ 2008 г. на СГС, ГО. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се издаде изпълнителен лист за сумата, посочена в исковата молба, както и за разноските по делото.
В молба от 28.V.2008 г. жалбоподателят излага, че представе – ното извлечение от сметка носи подписа на изпълнителния директор на Банката и на ръководител управление ”Операции”, което осъществява разплащанията и осчетоводява операциите по сметките на клиентите на Банката, и счита, че това са лицата, които имат пряко отношение към казуса. Жалбоподателят сочи, че с подписване на исковата молба за издаване на изпълнителен лист от двама от изпълнителните директори на Банката, практически е потвърдено верността на извлечението от сметка, въз основа на които съображения поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Б. С. П. – от гр. С. не изразява в дадения срок становище по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Т. ”М” АД – гр. С. срещу Определение от 10. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 27 758/ 2007 г. на СРС, 27 с., с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.), във вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ. Изложени са съображения, че представеният Договор за кредит – овърдрафт не представлява самостоятелно основание за издаване на изпълнителен лист и следва да е придружен от извлечение от сметка, като представеното извлечение от сметка не е редовно от външна страна – подписано е от един от членовете на УС на Банката, който не разполага с представителна власт да я представлява еднолично и от лице, за което липсват доказателства да е надлежно упълномощено да подписва счетоводни документи, а е следвало да бъде подписано от лица, които разполагат с представителна власт по отношение на Банката или от счетоводител.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е съществен – отнася се за доказателствената сила на документа, удостоверяващ вземане срещу длъжника – на какви условия следва да отговаря извлечението от сметка и кои са лицата, които могат да го изготвят и подпишат – но този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото сочи жалбоподателят, а се разглежда противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съставляват изпълнително основание в полза на юридическите лица, посочени в чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.), документите и извлеченията от сметките, с които изброените вземания се установяват. Представеното с молбата за издаване на изпълнителен лист извлечение от сметка, въз основа на Договор за предоставяне на кредит – овърдрафт по картова сметка № 3* от 31.ІІІ.2006 г., подписано от ръководител управление ”Операции” и от изпълнителен директор на Банката, удостоверява изпълняемо право за парично вземане в размер на 1509.93 лв. – просрочена главница и 60.03 лв. изтекли лихви.
По така представеното извлечение от сметка, за да издаде съдът изпълнителен лист, съгласно чл. 243 ал. 1 ГПК (отм.) проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, която проверка включва проверката дали изпълнителното основание е предвидено от закона е дали е редовно от външна страна. Тези условия в случая са налице. Кредиторът е основал искането си за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание – на извлечението от сметка, като представя и Договора за предоставяне на кредит, поради което съдът следва да провери дали извлечението от сметка е редовно от външна страна и дали удостоверява изискуемо вземане. Извлечението от сметка следва да бъде изготвено и подписано от счетоводител или друго лице, което води сметката на длъжника. Представеното по делото извлечение по сметка е изготвено и подписано от ръководител управление ”Операции”, което управление, съгласно представената Длъжностна характеристика, осъществява разплащанията и осчетоводява операциите по сметките на клиентите на Банката, подпечатано е с печата на Банката и е представено в оригинал. Това дава основание да се приеме, че документът е редовен от външна страна и удостоверява изискуемо вземане. Не се изисква извлечението от сметка да носи подписа на лицата, овластени да представляват Банката, които като представители на кредитора подписват заявлението за издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечението от сметка, като въпросът за удостоверяването не се подчинява на правилата на представителството, както неправилно е прието с обжалваното определение, тъй като документите, с които се удостоверява вземането, се изготвят от лице, натоварено от Банката да води сметката на кредитополучателя – счетоводител или друг негов служител. Молителят е банка и е сред ограничения кръг кредитори, които имат право да искат издаване на изпълнителен лист по извлечение от сметка, представил е редовно от външна страна несъдебно изпълнително основание по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, във вр. чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.), което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист и на длъжника е връчена на 24. Х.2007 г. покана за доброволно изпълнение.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи искането за издаване на изпълнителен лист за сумите, посочени в извлечението по сметка.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на жалбоподателя 124.20 лв. – разноски по делото (31.40 лв. – за производството пред СРС, 15.70 лв. – за въззивното производство и 30 лв. – за касационното производство), както и 50 лв. юрисконсулт- ско възнаграждение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 308 от 12.ІІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 759/ 2008 г. на СГС, ГО.
ОТМЕНЯ Определение № 308 от 12.ІІІ.2008г. по ч.гр.д. № 759/ 2008 г. на СГС, ГО и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Б. С. П. – от гр. С. да заплати на Т. ”МКБ” Ю. ”АД – гр. С. сумата 1509.93 лв., съставляваща просрочена главница по договор за кредит, със законната лихва от 27. ХІ.2007 г. и сумата 60.03 лв. – изтекли лихви до 26. ХІ.2007 г., както и разноски по делото 124.20 лв. и юрисконсултско възнаграждение 60 лв., за което
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: