О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 84
гр.София, 06.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 400/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В”Е. , гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адвокат И от АК-Стара Загора срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 272/15.05.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 431/2008 год. С това определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението на Пловдивския окръжен съд № 163/21.02.2008 год. по т.дело № 58/2008 год., с което производството по делото е прекратено, а делото е изпратено за разглеждане на Административен съд гр. П..
В частната жалба касаторът прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като излага становище, че има правен интерес от предявяването на установителен иск по общия исков ред на гражданското съдопроизводство, а не по пътя на административното производство, независимо от нормата на чл.128, ал.2 на АПК. Моли да се отменят като неправилни определенията на двете съдебни инстанции и спорът да се разгледа от Пловдивския окръжен съд, пред който е било образувано делото.
В допълнителна жалба в изпълнение на изискванията на чл.284 ГПК жалбоподателят обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл.280, ал.1 ГПК без да конкретизира наличието на отделните хипотези, като се позовава на приложено към жалбата определение на Старозагорския окръжен съд № 19/28.01.2008 год. по ч.т. дело № 510/2007 год., в което същественият материалноправен и процесуален въпрос е разрешен по различен начин.
Ответникът Б. д. за управление на водите-Източнобеломорски район гр. П. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на „В”Е. срещу определението на Пловдивския окръжен съд № 163/21.02.2008 год. по т.дело № 58/2008 год., с което производството по предявените установителни искове е било прекратено, а делото е изпратено за разглеждане на Административен съд-Пловдив. Видно от данните по делото „В”Е. е предявило срещу Б. д. за управление на водите-Източнобеломорски район гр. П. два отрицателни установителни иска, с които иска да бъдат определени като втора категория подземни води ползуваните от дружеството води от шест водоизточника, както и да се признае за установено, че не дължи сумата 2 290 525 лева, представляваща разликата между начислените такси за ползувана вода като първа категория водоизточници по издадените три броя Актове за установяване на публично държавно вземане № 14/10.08.2005 год., № 19/14.05.2007 год. и № 21/29.06.2007 год. и дължимите според ползувателя такси за втора категория водоизточници.
В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждащая собствеността, управлението и ползуването на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1, т.1, б.”б” и т.2 и ал.2 от този закон за ползуването на водите осъществено на основата на издадени разрешителни се дължат таксите, предвидени в ЗВ и съответната Тарифа приета с ПМС № 154/28.07.2000 год. съобразно количеството на отнетия обем вода и категорията на водата в издаденото разрешително. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен /включително и по отношение категорията на водата/ само при наличие на определените в закона условия за това /чл.72 и чл.73 ЗВ/ от съответния административен орган по чл.52, ал.1 ЗВ при спазване на определена процедура. Съгласно чл.195б, ал.1 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 ЗВ такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейновите дирекции издаден по реда на чл.166 ДОПК, който може да се обжалва по административен ред пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК. Съгласно чл.148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за обжалването му по административен ред. В тази връзка заинтересованите лица имат право да изберат реда за упражняване на процесуалната си защита – по реда на чл.81 пред горестоящия административен орган или по чл.145 и чл.128, ал.2 АПК пред съответния административен съд.
С оглед на изложеното, изхождайки от спецификата на спорните правоотношения възникнали между страните по силата на административен акт /във връзка с ползуването на водата от разрешените водоизточници и размера на дължимите такси, на които е придадено качеството на публично държавно вземане по силата на специалния закон/, които Пловдивският апелативен съд е квалифицирал, че имат административен, а не гражданскоправен характер, в обжалваното определение е направен извода, че образуваното дело е подведомствено на Административен съд-Пловдив по реда на АПК, а не на общия граждански съд.
При тези фактически данни, въпреки че не е изрично формулиран от частния жалбоподател, същественият правен въпрос обусловил решаващите изводи на въззивния съд е, че наличието на изрично уредена в специалния закон процедура изключва общия исков ред за защита на длъжника по процесното вземане. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 ГПК изисквания.
Жалбоподателят не е обосновал довод, че въззивния съд е решил поставения съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /чл.286, ал.1, т.1 ГПК/. Липсват данни /съответно представени влезли в сила съдебни актове на граждански съдилища/, че посочения въпрос е решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. Приложеното към частната жалба определение № 19/28.01.2008 год. по ч.т.дело № 510/2007 год. на Старозагорския окръжен съд е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае допуснато обезпечение на бъдещ иск на „В”ЕООД-Ст. Загора срещу Б. д. за управление на водите-Източнобеломорски район, Пловдив и не съдържа произнасяне по поставения съществен правен въпрос.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуване на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 272/15.05.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 431/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ