ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 26/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” А. – гр. Ч. бряг срещу Определение № 293 от 24.VІІ.2008 г. по гр.д. № 613/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени допуснатото обезпечение.
С Молба от 1. Х.2008 г. жалбоподателят сочи, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като по въпроса за установяване вероятната основателност на иска, и за наличието и обема на обезпечителната нужда, има противоречива съдебна практика, в подкрепа на което представя копия от Определение от 9. ХІ.2007 г. на ВТОС по гр.д. № 1100/ 2007 г. и от Определение от 4.VІІІ.2006 г. по ч.гр.д. № 927/ 2006 г. на ВТОС.
Ответникът по частната жалба ”Б” Е. – гр. П. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иска, както и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска, с обезпечителни мерки запор върху вземанията на ответника в посочените банки и възбрана върху описания недвижим имот. Изложени са съображения, че бъдещите искове, чието обезпечаване се иска, са допустими и вероятно основателни, като въз основа на представените документи може да се приеме, че страните са сключили договори за доставка на въглища, изпълнението на задължението за плащане на цената на които е в тежест на ответника. Съдът е посочил, че е налице обезпечителна нужда, като поисканите обезпечителни мерки запор върху банковите сметки на ответника и възбрана върху притежавания недвижим имот, са относими и съответстват на вида на търсената защита.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос: кои са условията за допускане обезпечение на бъдещ иск – кога е установено, че искът е вероятно основателен и кога обезпечението следва да се допусне при гаранция – е съществен. Въпросът за допускането на обезпечение при гаранция се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са и представените от жалбоподателя две определения на ВТОС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 191 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т. 1.
От изложеното следва, че в преценката на съда е да допусне обезпечение на иска с представяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда размер. С оглед данните по делото законосъобразно въззивният съд е приел, че от представените писмени доказателства може да се направи извод за създадената облигационна връзка между страните по договор за покупко -продажба, като в тежест на ответника е да установи плащането на цената на получената стока. Налице са доказателства за вероятната основателност на иска, поради което правилно съдът е допуснал обезпечение без внасяне на гаранция съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Няма пречка за жалбоподателя, ако не е доволен от наложената възбрана, да поиска това обезпечение да бъде заменено с парично.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 293 от 24.VІІ.2008 г. по гр.д. № 613/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: