ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
София, 22.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 537/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “П” Е. – гр. С. срещу Определение № 876 от 5. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2233/ 2008 г. на Софийски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото. С Молба от 16. ХІІ.2008 г. жалбоподателят излага, че изискванията за действителността на предварителните договори за продажба на недвижим имот, са същите, като тези за окончателните договори, в който смисъл сочи решения на ВКС: на отделни състави – Р. № 281/ 28.ІІ.2000 г. по гр. д. № 1341/ 1999 г. и Р. № 1383/ 31. Х.2003 г. по гр.д. № 296/ 2003 г. и на петчленен състав – Р. № 415/ 1.ІХ.1997 г. по гр.д. № 175/ 1997 г. Жалбоподателят счита, че по образуваните в СГС две дела по предявени от него искове срещу други ответници с предмет разваляне на предварителни договори, съдът е приел, че исковете са допустими, въз основа на което поддържа, че е налице противоречива съдебна практика и иска обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено Определение № 571 от 1. Х.2008 г. по гр.д. № 1490/ 2008 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по иска на “П” Е. – гр. С. срещу Д. Н. Ц. Гарбе – от гр. С. за разваляне на предварителен договор № 276 от 6.VІІ.1994 г., като недопустим. Изложени са съображения, че със сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който ще бъде изграден, съчетан с договор за изработка, страните се съгласяват след сбъдване на определено условие – изграждането на обекта – да сключат договор, с който ще се прехвърли вещно право. Направен е извод, че предварителният договор няма транслативно – вещен ефект, поради което развалянето му се извършва извънсъдебно по чл. 87 ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 87 ал. 3 ЗЗД. Съдът е заключил, че липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, прави същият недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване.
Разрешеният по делото процесуален въпрос за допустимостта на иска за разваляне по съдебен ред на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, е съществен, но този въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Представените копия от определения по гр.д. № 2653/ 2008 г. на СГС и по гр.д. № 2935/ 2008 г. на СГС, не съставляват влезли в сила съдебни актове, с които да е решен изложеният въпрос, за да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Разрешеният от съда въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС относно характера на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, респ. начина на разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Очевидно разваляне може да се иска на договор, който трябва да е действителен, а не нищожен, но въпросът за действителността на договора няма отношение към въпроса за начина на развалянето му – по съдебен ред или извънсъдебно. Затова е неоснователно позоваването от частния жалбоподател на практиката на ВКС относно изискванията за действителност на договорите – Р. №281 от 28.ІІ.2000 г. по т.д. № 1341/ 1999 г. и Р. № 1* от 31. Х.2003 г. по т.д. № 296/ 2003 г. и Р. № І415/ 1.ІХ.1997 г.на петчленен състав на ВКС по гр.д. № 175/ 1997 г.
Разрешеният от съда съществен процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Постоянна е практиката на ВКС за характера на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, изразена и в Р на ОСГК № 66/ 1.VІ.1961 г. по гр.д. № 50/ 1961 г. на ОСГК, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е личен иск, тъй като има за предмет сключване на окончателен договор за продажба и не е вещен иск, както и в ТР № 84/ 6.ІХ.1968 г. по гр.д. № 74/ 1968 г. на ОСГК, че предмет на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е поемане на задължение за сключване на окончателен договор. Поради това, че предварителният договор – обещание за продажба – няма вещно – прехвърлително действие, не съставлява договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето на предварителния договор не се извършва по съдебен ред, съгласно чл. 87 ал. 3 ЗЗД, а извънсъдебно. Ищецът няма правен интерес от предявения иск за разваляне на предварителен договор по съдебен ред, недопустим е иск за разваляне на предварителния договор по съдебен ред, поради което правилно производството по делото е прекратено.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 876 от 5. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2233/ 2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: