Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
София, 27.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия 2-ро отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря С.СИМЕОНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от /съдията/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
дело № 403/2008 година
Производството е по чл.218а ал.1 б. „а” ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК /Д.в.бр.59/2008 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. от гр. В. подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ чрез процесуалния й представител адвокат Д. Цветков от АК – Варна срещу решението на Варненския окръжен съд № 463/1.12.2007 год. постановено по в.т.д. № 698/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд, 19-ти състав от 03.04.2007 год. по гр.д. № 2853/2005 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу ЗПД „В” АД гр. С. иск по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за разликата над присъдените 4000 лева до предявения размер от 6000 лева представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност” за претърпени неимуществени вреди настъпили в резултат на ПТП на 11.06.2002 г. в гр. В..
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, който според касаторката е твърде занижен и не съответствува на степента на уврежданията и претърпените от нея болки и страдания. Навеждат се доводи, че пострадалата е получила три средни телесни повреди – счупване на прешлен и ребра, които трайно са затруднили движенията на снагата и са й причинили силни болки и страдания за дълъг период от време. Неправилно съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за претърпените болки и страдания, тъй като по делото са представени две заключения на съдебно-медицински експертизи и епикриза от К. по неврохирургия на МБАЛ „С”, гр. В., от които се вижда че нанесените травми са твърде болезнени и продължителни. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на претенцията за обезщетение за разликата до предявения размер от 6000 лева.
Ответниците по касационната жалба ЗПД „В” АД гр. С. и С. А. А. от гр. В. не се явяват и не ангажират становище по направените оплаквания.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за основателна.
Поначало правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка въззивният съд е направил извода за основателност на предявения иск. По делото е безспорно установено, че на 11.06.2002 год. в гр. В. ответникът С. А. при управлението на автомобил „Фиат Фиорино” с ДК № В* нарушавайки правилата за движение е навлязъл в насрещното платно като е блъснал управлявания от ищцата л.а. „Опел Корса” с ДК № В* в резултат на което са й причинени множество травматични увреждания-счупване на първи поясен прешлен, счупване на VІ – VІІ леви ребра с разместване на костни фрагменти. Посочените травми на гръбнака и гръдния кош са обусловили трайно затруднение в движенията на снагата на пострадалата за период от около 7 – 8 месеца.
При тези фактически данни правилно решаващият съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл.407 ал.1 /отм./ във вр.с чл.405 /отм./ ТЗ за възникване на гражданска отговорност за обезщетяване за причинените вреди в тежест на застрахователя – ответник по делото поради настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключения със собственика на автомобила договор за застраховка „гражданска отговорност”. Ето защо, с оглед данните по делото, правилно двете съдебни инстанции са приели, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Основателни са явяват, обаче, оплакванията в касационната жалба досежно размера на присъденото обезщетение. Прилагайки разпоредбите на чл.51 и чл.52 ЗЗД въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 4000 лева, като е отхвърлен за разликата до предявения размер. Без да бъдат обсъдени в цялост събраните по делото доказателства и без да изложи собствени мотиви, въззивният съд е възприел определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението, като е посочил,че ищцата не е ангажирала доказателства за претърпените от нея болки и страдания, игнорирайки по този начин заключенията на съдебно-медицинските експертизи.
Върховният касационен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид заключението на назначената в първоинстанционото производство съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на катастрофата на ищцата са причинени травматични увреждания на гръбнака и гръдния кош обуславящи трайно затрудняване на движенията на снагата за период от около 7 – 8 месеца счита, че определеното от въззивния съд обезщетение не представлява адекватна парична компенсация за причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл.51 и чл.52 ЗЗД. Отчитайки характера на травмите-контузия на поясната област, счупване на първи поясен прешлен, контузия на гръдния кош със счупване на VІ-VІІ леви ребра по две линии както и продължителният период на възстановяване, през който ищцата е претърпяла много болки и страдания, настоящият състав на ВКС счита, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено в претендирания размер от 6000 лева. При това положение въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за сумата 2000 лева, представляваща разликата над присъдените 4000 лева до предявения размер от 6000 лева следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се присъди допълнително обезщетение в полза на ищцата в размер на сумата 2000 лева заедно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането – 11.06.2002 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 1214.96 лева съдебни разноски за всички инстанции изчислени по компенсация съгласно чл.64, ал.1 ГПК /отм./.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 във вр.с чл.218б, ал.1 б.”в” ГПК /отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 463/11.12.2007 год. постановено по в.т.д. № 698/2007 год. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 03.04.2007 год. по гр.д. № 2853/2005 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. К. от гр. В. срещу ЗПД „В” АД гр. С. иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над 4000 лева до 6000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗПД „В”, АД, гр. С., ул.”У. Гладстон” № 5 да заплати на Д. С. К. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Тодор Икономов” № 19 сумата 2000 /две хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 11.06.2002 год. до окончателното й изплащане както и сумата 1214.96 /хиляда двеста и четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ съдебни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛ