1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
Гр. С., 15.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 4083/2013 г.
Производството е по чл. 288 вр. с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. и К. Г. – ирландски граждани подадена чрез процесуалния им представител адвокат Е. Т. от АК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1304/28.06.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 1414/2013 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 260/20.12.2012 г. по гр.д.№ 399/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от ищците-касатори срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на платената цена в размер на сумата 37786.26 евро поради разваляне на сключен с ответника предварителен договор за строителство и продажба на апартамент в сграда на хотелски комплекс „С. И.” в землището на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи, че между страните е налице валидно сключен предварителен договор. Твърди се, че ищците не са упълномощавали някой да го сключи нито са потвърждавали писмено договора или представителната власт на лицата подписали го от тяхно име, тъй като представеното по делото пълномощно е изключено от доказателствения материал.
В допълнително изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос: дали правилата за потвърждаване на търговска сделка /чл.293 ал. 3 ТЗ/ са приложими при потвърждаването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и дали изискването за форма на чл.19 ЗЗД се явява специална норма по отношение на общата норма на чл.293 ал. 3 ТЗ. Твърдят още противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по процесуалния въпрос относно задължението на съда при формиране на вътрешното съдийско убеждение да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички доказателства и доводите на страните.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Т.Д. от АК-П. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 2316 лева представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 30.09.2013 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците-касатори срещу [фирма] иск по чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД за връщане на платената цена поради разваляне на сключен с ответника предварителен договор за строителство и продажба на апартамент № 27 в блок 2 на хотелски комплекс „С. И.” в землището на [населено място]. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения с източник предварителен договор от 19.07.2006 г. за продажба по силата на който ответникът се е задължил да изгради и прехвърли на ищците собствеността на процесния недвижим имот. Сделката е извършена с посредничеството на [фирма] и упълномощени от ищците адвокати. Прието е също, че както преди датата на сключване, така и след това купувачите са предприели действия по изпълнение на задълженията си по този договор заплащайки авансово на ответника съответната част от покупната цена – осъществени са четири превода на парични суми, като в нареждането за плащане са посочили изрично основанието „покупка на ап. № 27, бл. 2 „С. И.”. При тези фактически данни съдът е приел за неоснователно възражението на ищците за недействителност на предварителния договор поради липса на форма /изключено е от доказателствата по делото завереното копие от пълномощното дадено от купувачите на „Л. индепендънс”, тъй като не е представено в оригинал /по съображения, че с оглед разпоредбата на чл. 293 ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, тъй като от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По делото е безспорно установено, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора – строителството е извършено, издадено е разрешение за ползуване на обекта на 14.11.2008 г., сградата е въведена в експлоатация и на 02.07.2009 г. ответникът е отправил нотариална покана до купувачите за сключване на окончателен договор. В тази връзка, за да отхвърли иска по чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД съдът е направил решаващия извод, че е недопустимо развалянето на процесния предварителен договор, поради което претенцията на ищците за реституиране на частично изплатената цена е неоснователна, тъй като не е отпаднало основанието за получаването й.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение поставеният материалноправен въпрос свързан с приложението на чл. 293 ал. 3 ТЗ по отношение изискването за форма на предварителните договори за продажба на недвижим имот предвидено в чл.19 ЗЗД. По този въпрос е налице постоянна непротиворечива практика на ВКС обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№ 11/2009 г. на ТК, І т.о.; т.д.№ 95/2011 г. на ТК, ІІ т.о.; по т.д.№ 1201/2011 г. на ТК, ІІ т.о.; по т.д.№ 348/2012 г. на ТК, І т.о. и др., които съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. В решенията по тези дела е прието, че за разлика от уредбата на договорите в гражданското право, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нейната нищожност. В търговското право нищожността произтичаща от неспазването на изискването за форма на сделката може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293 ал. 3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. Точно такова поведение на жалбоподателите-ищци по възникналото облигационно отношение е установено от данните по конкретното дело. Купувачите са предприели действия по изпълнение на задълженията си по предварителния договор заплащайки съответната част от уговорената цена на продавача, като в нарежданията за плащане са посочили изрично основанието за превода на сумите – покупка на апартамента предмет на този договор. Посочените обстоятелства са отчетени при обсъждане възраженията на ищците за нищожност на предварителния договор от решаващия съд, който е приложил точно материалния закон съобразявайки се с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.293 ал. 3 ТЗ.
Изложеният от касаторите процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е релевантен, но по отношение на този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е практиката на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия са в съответствие със закона и константната съдебна практика. Право на съда е да кредитира или не дадено доказателство, включително и заключението на назначената експертиза. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 2316 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 19.04.2013 г
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1304/26.06.2013 г. постановено по в.гр.д.№ 1414/2013 г.
ОСЪЖДА П. Г. и К. Г. родени в [населено място], И., двамата със съдебен адрес в РБългария [населено място], [улица] да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място], [улица] сумата 2316 /две хиляди триста и шестнадесет/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: