1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
Гр. С., 15.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3687/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат С. М. Ж. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 362/04.07.2013 г. постановено по в.т.д.№ 553/2013 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 15/14.02.2013 г. по т.д.№ 95/2012 г. апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество иск по чл. 646 ал.1 т. 1 ТЗ за прогласяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите по несъстоятелността извършеното на 05.01.2011 г. след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не по установения ред частично изпълнение по договор за банков кредит от 01.07.2008 г. между „Сребрино-2002” и [фирма], С. в общ размер 293374 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото което е довело до необосновани и погрешни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че изпълнението на задължението в полза на „Сребрино-2002” към банката-кредитор от трето лице на 05.01.2011 г. прави възможно паричната сума от 293374 лв. да послужи за погасяване на част от задълженията на дружеството, което вече е в открито производство по несъстоятелност.
В допълнително изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, по следните три въпроса: 1. Има ли право банката-кредитор да погасява свой дълг извън реда на производството по несъстоятелност, като служебно прихваща суми от сметките на длъжника при нея? 2. Чия собственост са паричните средства, находящи се в сметката на несъстоятелния длъжник – на самия длъжник или на този, който ги е превел по въпросната сметка? 3. При хипотезата на чл.646 ал. 1 ТЗ има ли значение какъв е произхода на средствата, с които е изпълнено задължение или е от значение само факта, че е извършено плащане след откриване на производството по несъстоятелност?. Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото без да излага никакви доводи в тази насока.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ иск по чл. 646 ал. 1 т. 1 ТЗ за прогласяване относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на извършеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не по установения ред частично изпълнение на задължение към банката-кредитор по сключения между дружеството и [фирма] договор за банков кредит № 002/01.07.2008 г. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за безспорно установено, че част от задължението на [фирма] към [фирма] произтичащо от процесния договор за банков кредит е било погасено и вземането на банката частично удовлетворено, след като трето лице – [фирма] е апортирало свой собствен ипотекиран в полза на банката като обезпечение по кредита недвижим имот в посочено от банката дружество и със сумата 293 374 лв. /представляваща цената на прехвърлените дялове/ е погасен част от дълга на кредитополучателя. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че не е налице фактическия състав на чл. 646 ал.1 т. 1 ТЗ, тъй като действието не е извършено от длъжника по кредита а от трето лице-ипотекарен длъжник, обезпечаващ със свой имот чуждо задължение, нито се касае за актив напуснал патримониума на обявеното в несъстоятелност дружество защото длъжникът кредитополучател не е извършил плащане, още по-малко по неустановен в производството ред. Наведени са допълнителни доводи, че не е налице разплащателна операция през банкова сметка на несъстоятелния длъжник, тъй като за това е необходимо нареждане от титуляра на сметката, а за такова липсват доказателства. Не се накърнява масата на несъстоятелността, което би довело до увреждането на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружество, тъй като ипотекираният имот обезпечаващ вземането на банката-кредитодател не е на длъжника, а на трето лице.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за крайния изход на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281 т. 3 ГПК.
В случая, изхождайки от данните по конкретното дело и съдържанието на касационната жалба, хипотетично поставените за обсъждане в производството по чл.288 ГПК въпроси са фактически, а не правни. Те са ирелевантни за изхода на спора, тъй като по тези въпроси липсва изрично произнасяне от страна на решаващия съд и поставянето им пред ВКС цели единствено проверка обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, които не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство, тъй като касаят правилността на постановения съдебен акт и са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Както вече беше посочено, за да отхвърли предявения иск съдът е направил решаващия извод, че частичното погасяване на кредита към банката не е извършено от самия кредитополучател нито по негово нареждане или с негови средства, нито е налице разплащателна операция през банковата сметка на несъстоятелния кредитен длъжник, което да доведе до евентуално намаляване на масата на несъстоятелността. Намаляването размера на неизплатената част от кредита е извършено чрез действия на трето лице – [фирма], което е ипотекарен длъжник на [фирма] и е изпълнил едно свое задължение към банката, обезпечаващо чужд кредитен дълг, като се е разпоредил със собствения си ипотекиран имот, а постъпилата в банката сума за погасяване на част от кредитното задължение не е имуществено право на несъстоятелния длъжник – кредитополучател.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Съгласно указанията дадени в т.4 на ТР № 1/2009 г. на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна поради неточно тълкуване съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му с оглед отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправният или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 362/04.07.2013 г. постановено по в.т.д.№ 553/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: