1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
Гр. С., 12.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 537/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Първа инвестиционна банка АД [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 141/29.03.2012 г. постановено по т.д.№ 118/2012 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Пазарджишкия окръжен съд № 567/08.12.2011 г. по гр.д.№ 531/2011 г., апелативният съд е уважил предявеният от П. Н. С. от [населено място] иск по чл.421,ал. 1 ТЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати на ищцата сумата 18273.68 евро равняваща се на 35633.68 лева, приета за съхранение по сключен между страните на 01.10.2004 г. договор за срочен депозит с капитализирана лихва.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото позовавайки се на част от представените доказателства, което е довело до погрешни и необосновани изводи за спорните правоотношения. Неправилно е приложена според касатора нормата на чл. 302 ТЗ относно обема на дължимата грижа от страна на добрия търговец, тъй като поради абстрактния характер на тази правна категория, пределите на тази грижа следва да се установят за всеки конкретен случай.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл.280 ал.1 т., 1, 2 и 3 ГПК по поставените многобройни процесуални и материалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до: необходимите реквизити с оглед доказателствената сила на представените по делото официални удостоверителни документи – акт за смърт и удостоверение за наследници; задължението на съда да обоснове крайните си правни изводи след обсъждане на всички представени по делото доказателства; какъв е обемът на дължимите грижи на банката по договор за банков влог по чл.421 ТЗ и длъжен ли е банковия служител при извършване на плащане на проверява и съобразява обстоятелства извън тези произтичащи от представените и дължими по закон документи. Излагайки доводи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС както и относно наличието на противоречива съдебна практика по поставените въпроси касаторът е представил съдебни решения на различни състави на гражданска и търговска колегия на ВКС.
Ответницата по касационната жалба П. Н. С. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ст.Б. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 1800 лв. представляваща изплатения адвокатски хонорар по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 08.05.2012 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира същата за подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение апелативният съд е уважил предявеният иск по чл.421, ал.1 ТЗ и е осъдил ответника-касатор да заплати дължимата парична сума на влогодателя ведно с уговорената лихва. По делото е безспорно установено, че процесната сума ищцата е вложила в ответната банка съгласно сключен между страните на 01.10.2004 г. договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата. Безспорно е, че на 26.02.2010 г. банката е изплатила на представилият се за наследник на ищцата Н. И. С. цялата налична сума и е закрила сметката. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, съдът е приел за установено, че посоченото лице не е имал качеството на наследник на ищцата и се е легитимирал с неистински документи удостоверяващи настъпването на наследствено правоприемство. Представените от ответника като доказателства по делото ксерокопия на препис-извлечение от акт за смърт № 0179/28.01.2010 г. и удостоверение за наследници № 000387/25.02.2010 г. на П. С. са оспорени от ищцата и при извършената проверка истинността им е опровергана както по отношение на авторството, така и по отношение на фактите, които удостоверяват. Видно от удостоверение № 38/14.11.2011 г. издадено от Дирекция „Гражданска регистрация на населението при [община], положеният подпис под представените два документа не е на служител на дирекцията, а посочените номера в акта за смърт и удостоверението за наследници по данни от съответните регистри се отнасят за съвсем други лица, които нямат нищо общо с ищцата по делото. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че ответникът неправомерно е изплатил процесната сума на лице, което не е страна по договора за влог, нито се явява овластено да иска изпълнение, поради което в случая разпоредбата на чл.75 ал. 2 ЗЗД е неприложима. Наведени са и допълнителни доводи, че легитимирането на мнимия наследник с неистински документи не оневинява банката и не я освобождава от поетото в т.10 от договора за влог задължение при теглене и получаване на сумата по депозита банковият служител да изиска представянето на договора, както и при възникнало съмнение дали представените документи отговарят на утвърдения образец, да извърши допълнителна проверка на тяхната достоверност.
При тези данни изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е релевантен, но по отношение на него не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл.235 ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на доказателствения материал по делото, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия са в съответствие със закона и посочената съдебна практика. Право на съда е да кредитира или не дадени доказателства, а в случая с оглед данните по делото, истинността на представените като доказателства акт за смърт и удостоверение за наследници е опровергана и те нямат характер на официални свидетелствуващи документи. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна практика на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност и твърденията за погрешни крайни изводи досежно изпълнението на поетите договорни задължения представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения, на които се позовава касаторът са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, нито противоречие със задължителна практика на ВКС.
Неоснователно се явява и искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в т.1 и 2 от раздел ІІ на изложението относно необходимите реквизити с оглед доказателствената сила на представените по делото акт за смърт и удостоверение за наследници на П. С.. Така поставените въпроси са ирелевантни и са без значение за изхода на спора, тъй като с оглед данните по делото, тези документи са неистински /не са съставени от длъжностно лице на Дирекция „Гражданска регистрация на населението” към [община]/, поради което нямат качеството на официални свидетелствуващи документи и не се ползуват с материална доказателствена сила.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси относно обема на дължимата грижа на банката по договор за банков влог при изплащането на суми по влога. Посочените в т.3 от раздел ІІ на изложението въпроси са фактически, а не правни и отговорът им е изцяло в зависимост от конкретните факти и събраните доказателства по делото. Предвиденото в чл.302 ТЗ общо изискване на длъжника по търговска сделка да полага грижата на добрия търговец обикновено се свежда до знанието и съобразяването с точно определени правила предвидени в закона и съответния договор, които са различни за всеки отделен случай и с оглед голямото разнообразие на договорните връзки в търговския оборот не могат да бъдат изчерпателно изброени. Следователно, въпросът дали с действията си даден търговец е положил дължимата грижа при изпълнение на договорните си задължения е винаги конкретен и е невъзможно формулирането на обща дефиниция на понятието „грижата на добър търговец” , което да е приложимо за всички случаи, в който смисъл е поддържаното от касатора становище. В тази връзка представените с касационната жалба съдебни решения на различни състави на ВКС не обосновават наличие на противоречива практика, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка.
По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят поисканите и направени от него разноски за касационното производство в размер на сумата 1800 лева представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по приложения към отговора му договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 414/29.03.2012 г. постановено по т.д.№ 118/2012 г.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на П. Н. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: